Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Научих, че Никълъс Шакстън е призован в Лондон да отговаря по обвинения в ерес. Не можех да повярвам. Та той беше епископ на Солсбъри! Не могат да арестуват бивш епископ.
Не знаех това. Той забелязва потресеното ми изражение. Такова арестуване на един от епископите на самия крал означава завръщане към мрачните дни, в които духовници бяха превръщани в мъченици, а Джон Фишър пое към ешафода. Кралят се беше заклел, че никога повече няма да допусне такава жестокост.
— Епископ Хю Латимър, който проповядваше пред мен по време на Великите пости, е бил призован да обясни пред Тайния съвет какви теми е избрал — казвам на Джон Дъдли.
— Нима Тайният съвет вече разбира и от теология? Смятат да спорят с Латимър? Пожелавам им късмет.
— Стивън Гардинър със сигурност ще влезе в дебат с него. Той защитава Шестте догми10 — казвам. — И е лесно да вземе страна, защото съществува нов закон, според който никой не може да ги оспорва.
— Но Шестте догми са наполовина папистки! — възкликва той. — Сам кралят каза…
— Сега те изразяват категоричното мнение на краля — прекъсвам го.
— Мнението му за момента!
Навеждам глава и не казвам нищо.
— Простете ми, простете ми — овладява се Джон Дъдли. — Просто имам чувството, че в мига, в който семейство Сиймор, Кранмър и аз напускаме двора за пет минути, старите духовници успяват да се доберат до краля, и когато се връщаме, откриваме, че всичко, което сме постигнали, и всичко, в което вярваме, се е върнало там, откъдето започнахме. Нищо ли не можете да направите?
— Дори не мога да го видя — казвам. — Не мога да поискам милост за другите, защото изобщо не го виждам. Страхувам се от това, което говорят за мен.
Той кимва и казва:
— Ще направя каквото мога. Но навярно е добре да ограничите работата си по различни текстове.
— Книгите ми ги няма — казвам горчиво. — Виждате ли празните лавици? Ръкописите ми също.
Надявала съм се да каже, че не е имало нужда да унищожавам библиотеката си. Но той просто пита:
— А преустановихте ли проповедите и беседите си?
— Слушаме само капеланите на краля, а техните проповеди са невъобразимо скучни.
— На какви теми?
— Покорството на съпругата — казвам сухо, но дори това не успява да го накара да се усмихне.
Хю Латимър, призован да се яви като заподозрян пред Тайния съвет, където някога е говорил като човек с власт, признава, че е изнесъл поредица от проповеди пред мен. Това не може да бъде отречено, тъй като съпругите на половината членове на Тайния съвет и някои от самите членове на Тайния съвет са присъствали. Не е съгласен, че е казал нещо еретично, нито пък нещо, клонящо към реформираната религия. Казва, че е проповядвал върху Словото Божие, и се е придържал към настоящото учение на църквата. Освобождават го, но на следващия ден арестуват друг проповедник, с когото изучаваме текстове в следобедите, доктор Едуард Кроум, и го обвиняват, че е отрекъл съществуването на чистилището.
Той е принуден да признае това. Разбира се, че отрича съществуването на чистилището. Ако попитат мен или всъщност който и да е разумен човек, никой не би могъл да каже, че съществува каквото и да е доказателство за такова място. Раят, да — сам Нашият Господ говори за него, ад — да — Той е отредил там да се измъчват грешниците. Но Библията никъде не намеква, че съществува някакво нелепо място, където душите трябва да чакат и могат да бъдат откупени и избавени от страданието си чрез дарение за църквата или гръмкото отслужване на литургии срещу заплащане в специални параклиси. Това просто не се споменава никъде, не съществува познание, което да го подкрепи. Така че откъде е дошла тази история? Ясно е кой е нейният автор: това е измислица на църквата, начин да трупа огромни печалби от мъката на опечалени семейства и страховете на умиращи грешници. Самият крал забрани параклисите, в които се отслужват литургии за душите на покойниците — как може чистилището да съществува?
Но именно кралят упълномощава тези арести, кралят, който нарежда всички тях още от пролетните масови арести — чистка на книжовници, проповедници и хора, близки до мен. Тайният съвет ще провежда разследвания, ще посочва имена, ще изисква обяснения, но единствено кралят решава кой ще бъде арестуван. Или изписва името си, надрасквайки небрежно подписа си, докато подпира заповедта на чаршафите на леглото си, или нарежда на придворните, на които има доверие, Антъни Дени и Джон Гейтс, да използват сухия печат с подписа му и да го повторят с мастило по-късно. Но и в двата случая му носят заповедта за изричното му лично одобрение. Може да стене от болка, може да е полузаспал, упоен от болкоуспокояващи и силно вино, но знае. Това не е заговор от паписти в двора му, които действат против убежденията ми и приятелите ми без знанието на краля, възползвайки се от болестта и изтощението му. Това е кроеж, замислен от самия крал, против моите убеждения и моите приятели — навярно дори срещу мен. Тук кралят насъсква кучетата за битка, но този път подкрепя едната страна в ущърб на другата, залагайки на изхода от нея цяло състояние. Проявява благосклонност към враговете ми в мой ущърб, хвърля мен, собствената си съпруга, на арената за бой с кучета.
10
Така наречените Шест догми утвърждават повторно принципите на римокатолицизма по отношение на ключови въпроси на вярата — за преосъществяването; основанията за изолирането на миряните от потира с причастието; безбрачието на свещениците; спазването на обетите за целомъдрие; разрешението да се отслужват частни литургии; изповедта пред свещеник. — Б.р.