Английският шпионин [bg]

Обаче имаше ли връзка между събитията в Германия, Великобритания и трийсет и двете графства на Ирландия и Ълстър? Имаше ли неизвестна звезда, около която те се движеха по фино очертана орбита? Няколко от по-малките новинарски издания мислеха така и не след дълго някои от най-реномираните издания стигнаха до същото заключение. Германският „Шпигел“ — дългогодишен стожер на разследващата журналистика, свърза Израел с убийството на Алексей Розанов и неговия охранителен екип — връзка, която от кабинета на израелския премиер, в рядък коментар по разузнавателните въпроси, категорично отрекоха. Скоро след това „Айриш Таймс“ изказа предположението, че има британска намеса в отвличането и убийството на Лиъм Уолш, докато от Ирландската национална телевизия и радио разгледаха предполагаемата роля на Уолш в бомбения атентат в Ома през август 1998 година. После „Дейли Мейл“ пусна базираща се на слухове статия, че служителят на МИ6, който бе сложил край на живота си, в действителност е шпионирал за Русия.

Британското външно министерство отрече категорично верността на това съобщение, макар че доверието в него бе поставено под въпрос два дни по-късно, когато премиерът Джонатан Ланкастър обяви пакет от драконовски икономически и дипломатически санкции срещу Русия и кликата от бивши офицери на КГБ, които контролираха Кремъл. Заявената от него причина бе „линия на поведение от страна на Русия на британска земя и на други места“. Санкциите включваха замразяване на лондонските активи на няколко прокремълски олигарси и ограничения на пътуванията им до Великобритания. С голяма помпозност руският президент обяви пакет от ответни санкции. Руските акции се сринаха по новините. Рублата стигна до най-ниското си ниво спрямо основните западни валути.