Английският шпионин [bg]

— Колко време?

— Ако приемем, че са здрави — отвърна замислено Габриел, — мисля, три месеца.

— Три месеца са много време без шеф.

— Ние няма да бъдем без шеф. Имаме Узи.

Шамрон бавно смачка цигарата си.

— Още ли възнамеряваш да го задържиш?

— Насила, ако е необходимо.

— Как ще го наричаме?

— Ще го наричаме Узи. Това име е чудесно.

Алон погледна надолу към младите охранители, които кръстосваха из тихата улица. Той никога повече нямаше да стъпи на обществено място без тях. Същото се отнасяше за съпругата и децата му. Шамрон понечи да запали цигара, но спря.

— Не мога да кажа, че премиерът ще се зарадва за тримесечния отпуск по бащинство. Всъщност — добави Ари — той се чудеше дали си готов да предприемеш дипломатическа мисия от негово име.

— Къде?

— Във Вашингтон — отговори Шамрон. — Нашите отношения с американците биха могли да бъдат малко реставрирани. Ти винаги си се разбирал добре с американците. Дори президентът, изглежда, те харесва.

— Аз не бих се изразил толкова крайно.

— Ще предприемеш ли това пътуване?

— Някои картини не могат да се реставрират, Ари. Същото важи и за някои отношения.

— Ще имаш нужда от американците, когато оглавиш Службата.

— Ти винаги си ми казвал да се държа на разстояние от тях.

— Светът се промени, синко.

— Така е — кимна Габриел. — Американският президент пише любовни писма на аятолаха. А на нас… — Той равнодушно сви рамене, но не каза нищо повече.

— Американските президенти идват и си отиват, но ние, шпионите, оставаме.

— Иранците също — отбеляза Алон.

— Поне Реза Назари няма да захранва с повече лъжи Службата. За сведение — добави Ари, — аз никога не съм имал добро мнение за него.

— Защо не каза нищо?

— Направих го. — Шамрон все пак запали нова цигара. — Между другото, той се е върнал в Техеран. И най-добре да стои там. В противен случай руснаците вероятно ще го убият. — Ари се усмихна. — Твоята операция успя да посее семето на недоверието между двама от противниците ни.

— Дано от него да порасне много голямо дърво.

— Кога ще е следващият удар?

— Статията ѝ ще излезе в неделното издание.

— Руснаците ще отрекат, разбира се.

— Но никой няма да им повярва — каза Габриел — и ще си помислят добре, преди отново да стрелят по мен.

— Ти ги подценяваш.

— Никога.

Помежду им настъпи тишина. Алон се заслуша в шумоленето на вятъра сред клоните на евкалиптовото дърво и нежния глас на Киара, който идваше от хола. Струваше му се, че е бил в Южна Арма преди цяла вечност. Дори Куин се изплъзваше от ръцете му. Куин, който можеше да изработи запалителен снаряд, движещ се със скорост триста метра в секунда. Куин, който се бе запознал в Либия с палестинеца Тарик ал Хурани.

— Така ли си представяше, че ще бъде? — попита тихо Шамрон.