Родени да убиват [bg]

Пристъпих до ъгъла на всекидневната, току до коридора към външната врата и скрит за влизащия, зачаках с насочен пистолет. Чух как изскърца дръжката, в същия миг от задната част на вилата нещо избумтя досущ като топ. Откъм вратата се чу трясък, Лутц влетя с хванат в двете ръце пистолет. Шумът отзад май го панира и влезе прекалено бързо. Оръжието му бе насочено към средата на стаята, не и към мен. Атакувах с рамото напред, едната ми ръка отблъсна неговия пистолет, другата го тласна към прозореца, последва силен удар в слепоочието със смит и уесъна. Той залитна, ударих го пак. Успя да пусне изстрел — в тавана, получи трети удар и падна на колене. Веднъж на пода, изтръгнах пистолета от пръстите му и го захвърлих в кухнята. Сетне го опипах за друго оръжие. Нямаше, но му взех белезниците. Тупнах го още веднъж — за всеки случай, закопчах го и го извлякох навън на чакъла. Очаквах там да намеря Луис и така и стана, но не беше сам.

Дори не беше и въоръжен.

Стоеше изпружен с ръце на тила, а голямата двуцевка се търкаляше на земята в краката му. Зад него стърчеше високата, плешива фигура на Голем, един пистолет почти опрян в главата на черния ми приятел, другият небрежно насочен в гърдите ми. На свития му лакът висеше навито въже.

— Съжалявам, човече — тихо рече Луис.

Отляво се търкаляше дребният с голяма дупка в гърдите.

Голем ме гледаше в очите, навъсен, без да мига.

— Пистолетът долу, г-н Паркър! Иначе ще убия приятеля ви.

Протегнах ръка напред, наведох се и внимателно поставих смит и уесъна на чакъла. Лутц надигна окървавена глава и замаяно изгледа плешивия. Сетне очите му се изясниха и в тях се появи страх, истински животински страх. Изпитах някакво удовлетворение от това, но какво толкова? Голям праз. Ние всички изцяло и напълно зависехме от милостта на този странен, кух човек пред мен. Голем. Така се бе сложила ситуацията. Моя грешка до голяма степен.

— Сега свалете обувките и чорапите на детектива! — нареди той.

Наведох се, затиснах гърдите на Лутц с колене да не ми играе номера и изпълних заповедта. Голем само извъртя китка и въжето тупна пред мен.

— Сега му завържете краката.

Изпълних и това нареждане. И веднага чух шепота на Лутц:

— Моля те, Паркър, не го оставяй да ме отведе. Ще ти кажа всичко, което искаш, само не го оставяй…

Нямаше как Голем да не чуе.

— Замълчи, детективе. С г-н Паркър сме се разбрали вече.

Видях или по-скоро усетих движението на Рейчъл зад прозореца и поклатих глава — дадох й знак да не се замесва. По никакъв начин.

— Така ли? — попитах може би наивно.

— Ще ви оставя живи заедно с приятеля ви. И вашата приятелка също. Ще отведете и онова момиче. Но детектив Лутц ми е нужен.

Защо ли си мислех, че на този човек (или нечовек?) нещо може да му се е изплъзнало?

— Не! Недейте! — изрева Лутц. — Не бива, хора сме. Този изверг ще ме убие.