Тетрарх [bg]

— Не мога да те изправя отново на крака — каза той, — но ако има нещо, с което бих могъл да облекча положението ти, ще го сторя.

— А какво ще искаш от мен в замяна?

— Върху амплимета е наложена нова структура. Струва ми се, че това е следствие от твоята употреба. За мен е прекалено опасно да го използвам. Както и за всеки друг.

— И всеки друг — повтори тя. Следователно всеки, който искаше кристала, трябваше да вземе и нея. Предстоеше й живот на експлоатация. Но пък това бе далеч повече за предпочитане пред алтернативата. Нищо не й пречеше да сътрудничи, макар да не виждаше как Гилаелит ще оцелее дълго. Още една причина да получи исканото от нея — работещ таптер, който да може да отнесе при скрутаторите и най-сетне да знае, че е изпълнила дълга си.

Можеше ли да му има доверие? Бе склонна да отговори положително, но пък се бе доверила и на Минис. Занапред нямаше да бъде толкова наивна.

— Може ли таптерът да бъде поправен?

Гилаелит бе започнал да се разхожда из стаята, за да размишлява.

— Ковачите ми изправиха смачкания корпус. Не е същият като преди, но ще свърши работа. Освен това ги накарах да поправят механизмите — онези, които можах да разбера. Освен ако някой съществен елемент не е пострадал необратимо при падането, смятам, че отново ще проработи. Имам добра работилница.

— Ще ти помогна — каза Тиан. — Но искам таптера.

Отговорът му дойде след дълъг размисъл.

— Ще го имаш, но не и амплимета.

Погледите им се срещнаха, ала занаятчията не можа да разгадае мисълта му. Дали таптерът можеше да полети и без бипирамидата? Малиен бе смятала така, макар че нямаше да бъде лесно. Но Тиан не можеше да се надява на повече.

— Съгласна съм. — Тя протегна ръка.

Гилаелит я пое.

— Ти ще ръководиш поправките. Ще ти изработя инвалиден стол, който да задвижваш с ръце. Не може да замени ходенето, но е по-добре от лежане по гръб.

— Кога започваме? — нетърпеливо запита тя. Прекалено нетърпеливо. Овладей се, Тиан. Недей да изглеждаш прекалено ентусиазирана. Не се доверявай!

— Колкото се може по-скоро, ако си се възстановила. Опасявам се…

Той замлъкна и отиде до прозореца, за да надникне към кратера.

— От какво?

— Всички сили на Сантенар ще поискат да притежават таптера, щом узнаят за него, а аз не съм толкова глупав, за да си помисля, че той може да бъде запазен в тайна. Дори и моите слуги могат да бъдат накарани да проговорят, ако наградата е достатъчна. Или мъчението! После идваш ти.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти също си скъп трофей, Тиан.

— Саката, която не може да стори нищо сама? — презрително каза тя.

— Занаятчия с брилянтен ум, способна да разреши проблем, убягвал на аахимите в продължение на две столетия — тайната на полета.