Тетрарх [bg]

— Тиан е проточовек от провинция Ейнунар.

— Ейнунар! Та това е много далече. Много бих искал да чуя историята как тя е успяла да открадне летящия ви конструкт. Очевидно е много талантлива.

Минис започна да се поти.

— Изключително талантлива — с известно усилие отбеляза той, неспособен изцяло да скрие възхищението си.

Виж ти, помисли си Гилаелит.

Младежът погледна през рамо към Витис, който се беше залисал с претърсващите, и продължи.

— Тиан не го е откраднала, защото ние не притежаваме тайната на полета. Трябва да го е направила сама.

— Направила го е сама? — възкликна тетрархът.

— Наложи ни се да изоставим три машини в Тиртракс.

Гилаелит се затрудняваше да поддържа ролята си. Нима нелепите твърдения на Тиан за амплимета и дверта също щяха да се окажат истина?

— Но как е успяла да го накара да лети?

Тетрархът не очакваше отговор и на този си въпрос, по-скоро реторичен, но Минис, след като отново погледна към приемния си баща, продължи:

— Не зная. Ние търсихме тайната на Рулке в продължение на двеста години, напразно. Но Тиан…

— Как така тя се е озовала в Тиртракс?

— Аз й казах как да влезе в града, за да отвори двер.

— Искате да кажете, че тази Тиан е отворила портала, довел ви в този свят?

Само да можеше да получи един час насаме с този недискретен и отчаян младеж…

— Да. Без нея аахимите от Аахан щяха да са погинали. А в замяна ние я предадохме. Никога няма да простя…

Гилаелит видя, че Витис се отправя към тях, и изруга мислено.

— Ако някой път се срещнем отново, ще се радвам да ми разкажете повече — прекъсна го тетрархът. — Сега трябва да се върна при баща ви. Неучтиво беше от моя страна да го изоставям.

— С радост бих могъл да ви я доразкажа и сега — каза момъкът. — Тя…

— Витис — бързо рече тетрархът и изпразни чашата си с бира, — как ви се струват мезетата?

Той щракна с пръсти. Отзовалият се слуга им предложи поднос, върху който бяха подредени свити и мазни жълто-зелени деликатеси. Общо четиридесет и девет, подредени в седем редици по седем.

— Какво е това? — попита Витис и сбърчи нос при миризмата им, която действително не беше привлекателна.

— Жлези от езерна ходеща риба — обясни домакинът и със свободната си ръка награби седем, за да започне да ги хвърля в устата си. Числата, както и реакцията на Витис, му предоставяха малко повече контрол.

Аахимският предводител изглеждаше отвратен.

— Миришат на гнило.

— Заради традиционния метод на консервиране, който в изключително висока степен обогатява…

— Трябва да вървим — прекъсна го Витис. — Предстои ни да оглеждаме още много места. Благодаря ти за гостоприемството.