Тетрарх [bg]

— А ако успея?

— Нищо чудно да задържиш повишението. Върви, скоро ще се развидели.

Все още замаян, Ниш се ръкува с Троист и бързо излезе навън. До войниците му изчакваше жена на средна възраст с груба кожа и сребриста, отиваща към побеляване коса. Тя му подаде свитък и се представи:

— Пратеник Раня Шир. Ето заповедта ми. Аз ще ви напътствам по въпросите с аахимския протокол.

— Майка ми също се казва Раня — каза той, докато прочиташе документа. — Радвам се, че ще ме придружаваш. Откъде си, Раня? И ти ли си шарлатанка като мен, хвърлена в дълбокото, без да знае да плува?

Моментално осъзнал грешката си, механикът продължи:

— Не исках да те обидя. Просто…

— Не знаете как да се изразите? — вдървено помогна тя. — Значителен недостатък за един посланик. За щастие аз съм прекарала целия си съзнателен живот в различни посолства, последните пет години като легат в Щасор. Това е…

— Главният град на сантенарските аахими — каза Ниш. Несъмнено тя смяташе за несправедливо, че е била пренебрегната в негова полза. — Чувал съм за Щасор, макар никога да не съм бил там.

— Поне това е нещо — каза Раня. — Макар да не мога да повярвам…

— Но съм посещавал величествения Тиртракс, разположен сред недрата на едноименната планина. Там лично разговарях не с кого и да е, а със самата Малиен, матах на града. Същата Малиен, за която се споменава в Сказанието за огледалото.

И която два пъти ме унижи, мислено добави Хлар.

Раня направи крачка назад.

— По пътя трябва да поговорим повече за това.

Ниш се качи на коня си, стараейки се да породи излъчване на увереност. В действителност нямаше голям опит в ездата.

— Аз съм маршал Крил-Ниш Хлар. — В представянето му пред войниците имаше повече от необходимата самонадеяност. — Наричат ме Ниш, освен когато изпълнявам официални задължения.

Двамата отдадоха чест — по-небрежно, отколкото му се понрави.

— Сержант Маунс — каза левият, нисък и набит мъж с ръце като чепати корени и сходен цвят.

Крил-Ниш впери остър поглед в него.

— Сър — неохотно добави Маунс след няколко мига.

— Члър, сър — представи се младият. Той бе красив, с катраненочерна кожа и къдрава коса, обгръщаща главата му като ореол. Носът му бе голям и човчест, но съумяваше да прибави нотка към изяществото на лицето му.

— Знаеш ли къде отиваме, Маунс?

— Да — отвърна сержантът.

— Тогава напред. Времето е ценно.

Изпълнили нареждането, Маунс и Члър препуснаха в галоп. Ниш се притисна към коня си, ужасѐн, че ще падне и безвъзвратно ще разруши репутацията си пред тях. Успя да се задържи до прекосяването на един ручей, отвъд който войниците поеха по-бавно. Механикът се изравни с Раня, яздеща с лекотата на закърмена върху кон.