Тетрарх [bg]

— Аз имам майка, но не и баща. Той е бил убит във войната малко след като съм се родила.

— В настоящите времена не е необичайно да нямаш баща. Чудя се какъв ли е бил моят. Трудно е да нямаш минало и да си толкова различен.

Тиан го наблюдаваше, но не каза нищо. Затова Гилаелит продължи:

— Аз говорех с акцента на дойката си и изглеждах странно. Останалите деца ме смятаха за особняк и грозен. Болеше ме, но скоро те престанаха да ме притесняват, защото знаех, че съм по-умен от тях. Не можех да играя на топка, но бях по-добър от учителите си в игрите на ума. Именно в тази сфера насочих всичките си усилия. Дори станах арогантен в превъзходството си. Останалите деца се страхуваха от мен — първият ми допир до властта.

— Когато пораснах, исках да играя в истинския свят, затова се насочих към местните търговци. Преди да са се усетили, аз бях станал приказно богат за тяхна сметка. Сделките бяха игра за мен, игра, която овладях с лекота. Знаех не само слабите и силните страни на останалите, а също и идеалното време да купувам и продавам.

— В рамките на няколко години се оказах мразен от цял един град. Уморен от тази игра, обърнах богатството си в скъпоценни камъни, открих място, където никой не се осмеляваше да живее, промених името си и започнах да изграждам Нириандиол. Това отне четиридесет години, през които нито веднъж не си показах лицето сред света. По това време всичките ми врагове бяха мъртви. Никой не знаеше кой съм, нито дори наскоро сформираният Съвет на скрутаторите. Наблюдавах членовете му с години, докато не започнах да разпознавам последователност сред думите и действията им. Но и тази игра ми омръзна — отегчаваха ме дребните интриги на човечеството, което си оставаше неизменно разрушително.

— По онова време нямах интерес да се върна сред света, макар все още да търгувах. Търговията представляваше добро прикритие за същинската ми работа. Защото бях придобил интерес към най-голямата игра от всички: Изкуството и Науката на земята и небето. Силите на геомантията, естествените процеси, които движат и оформят слънцето, земята, планетите и техните луни.

— Геомантията бе най-смъртоносното от всички Изкуства, но тъкмо това го правеше толкова привлекателно. Колкото по-голям е рискът, толкова по-пълна е и наградата при успех. Стараех се да разбера, а впоследствие и да овладея тези сили. Знаех, че това е непосилно за единствен мистик, макар да бях разработил собствено Изкуство — матемантията — което да ми помага в начинанието.

— Изработвах все по-големи и по-мощни геомантични устройства — орган, карильон, глобус — но пълният контрол винаги ми е убягвал. Земята и планетите се променят неспирно, което означава, че знанието ми за задвижващите ги сили е неизменно остаряло. Никога не мога да науча достатъчно.

— Затова ли амплиметът те интересува толкова? — попита тя.