Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Тогава усеща миризмата.
— Уффф… — изкривява той лице в гримаса и сяда. — Нощно гърне ли има под леглото?
Шугър незабавно спира да се реши, привежда се надолу и измъква порцелановия съд.
— Разбира се — отвръща тя и го навежда настрани, — но е празно.
Уилям изсумтява, удивен, че тя е в състояние да издържа толкова дълго, като мъж, без да подозира, че през нощта тя се е измъкнала от леглото, изпълнила е поредица водни процедури и е изляла мръсната вода. Сега обаче, зает с това, което дразни сетивата му в момента — носа по-точно — Уилям се заема да издири източника на лошата миризма. Смъква се бос от леглото и тръгва натам, накъдето го води чувствителният му нос, към другия край на спалнята. С известно смущение установява, че тежката миризма се носи от подметките на собствените му обувки, които е изритал в ъгъла предната нощ.
— Трябва да съм стъпил в кучешко лайно, когато идвах насам — мръщи се той, неестествено притеснен от дразнещия екскремент, който обаче не може да почисти. — Няма достатъчно лампи по улиците, да му се не види.
Той обува чорапите си, оглежда се за панталоните и се готви да изнесе опозорените си обувки вън от безукорно чистия будоар на Шугър.
— Мръсно място е градът — потвърждава Шугър, увивайки тялото си в млечнобял пеньоар. — Мръсотията е навсякъде — по земята, във водата, във въздуха. Забелязала съм, че докато измина дори толкова кратък път като до „Камината“ — докато изминавах, искам да кажа — по кожата ми се полепва мръсотия.
Уилям, който закопчава ризата си, оглежда доволно свежото й лице, ясните очи и белия пеньоар.
— Е, на мен ми се виждаш дори много чиста.
— Правя всичко по силите си — усмихва се тя и скръства ръцете си в млечнобели ръкави пред гърдите. — Но си мисля, че малко от твоя „Омекотител на вода за вана“ ще ми се отрази добре. А произвеждате ли нещо за пречистване на водата за пиене? Нали не искаш да умра от холера?
„Право в десетката“, казва си Шугър, като го вижда как потръпвай ужасено.
— Мисля си… — продължава тя с мек, замечтан глас. — Този градски живот не ти ли омръзва понякога, Уилям? Не копнееш ли понякога да живееш на някое по-приятно, по-чисто място? — тя замълчава, готова да подаде необходимата реплика — „в Нотинг Хил или Бейзуотър например“, но се възпира, за да види дали той сам няма да каже необходимото.
— Всъщност аз живея в Нотинг Хил — признава той.
Шугър допуска на лицето й да се отрази само бледа следа от тържеството, което я обзема, задето успя да спечели доверието му.
— О, колко хубаво! — възкликва тя. — Идеалното място за живеене, съгласен ли си? Близо до оживлението, и все пак далеч по-цивилизовано.
— Прилично е, така ми се струва… — казва той, докато си закопчава яките. — Някои хора биха казали, че не е от най-модерните квартали.
— Съвсем не мисля така! В Нотинг Хил има много елегантни места — всеки го знае! Ето например улиците между Уестборн Гроув и Пембридж Скуеър — доколкото знам, хората дават мило и драго, за да живеят там.
— Но аз живея точно там!
Шугър отмята назад глава и се засмива — от дългата й, бяла шия се изтръгва нисък, гукащ смях. Този смях говори за нейната увереност, че на Уилям може да се разчита да избере най-доброто във всяко отношение.
— Трябваше да отгатна — казва тя.
— Ти и без това отгатваш всичко — отвръща той примирено.
Тя се вглежда в очите му, заслушва се в тона му, убеждава се, че той не е сърдит, а по-скоро впечатлен.
— Женска интуиция — смигва тя. — Долавям тези неща по някакъв начин. — Ръцете й се плъзват по гърдите и надолу, към корема. — Дълбоко в себе си.
После, преценила, че вече трябва да го остави да си върви, тя скача от леглото и отива към писалището, откъдето е прибрала всички свои писания. Отгоре лежи само писмото на Уилям до търговците на юта.
— А сега най-добре да подготвим писмото.
Напълно облечен, само без обувки, Уилям отива до писалището. Шугър се изправя скромно до рамото му и го наблюдава, докато той препрочита писмото, преценява, че отговаря на изискванията му, сгъва го и го пъхва в плика, който тя му подава, надписва адреса, а после, отзад, и собствения си адрес, без да се старае да го скрие от погледа й. Едва тогава тя притваря доволно очи. Това, което доскоро добиваше скришом, сега й се предлага, стига да го пожелае. Остава само да забие зъби в плода.