Лицето [bg]

Предишната вечер Хазарт бе присъствал на първото претърсване на апартамента. Беше му известно какво бе взето като евентуално доказателство и какво бе оставено.

Той се отправи директно към черното лакирано бюро с дръжки, имитация на слонова кост, в ъгъла на хола.

— Това, което ни трябва, вероятно е тук — рече той и претърси чекмеджетата от горе до долу.

Гарги, кацнали на желязна ограда, свирепо гледаща чапла, древна като птеродактил — всички те надничаха в тази стая от други времена, от други места.

Обзет от параноя, която не се опитваше да прикрива, Итън имаше чувството, че когато извърне очи от снимките, птиците в тях извръщат глави, за да го следят с поглед, напълно наясно, че той трябва да е мъртъв, а човекът, който бе направил колекцията от образите им, трябва да живее, за да им се радва.

— Ето ги. — Хазарт извади кутия от обувки от едно чекмедже. — Банкови справки, използвани чекове.

Те седнаха на масата от неръждаема стомана и пластмаса в ъгъла за хранене, за да прегледат финансовите документи на Рейнърд.

Масата беше до прозореца. Зад прозореца се виждаше бурният ден, потънал в сивота, брулен от вятъра, окъпан в дъжд, освободен от гръмотевици и светкавици, но все още заплашителен, мрачен и зловещ.

Не беше достатъчно светло за четене и Хазарт стана и светна малкия керамичен черно-бял полилей над масата.

Чековете бяха събрани в единайсет бали, вързани с ластичета — по една на месец за текущата година от януари до ноември. Използваните чекове за текущия месец щяха да бъдат изпратени от банката чак към средата на януари.

Когато свършеха, те щяха да приберат всичко обратно в кутията и да я сложат пак в чекмеджето точно както Хазарт я бе намерил. Сам Кеселман, детективът, натоварен със случая на Мина Рейнърд, щеше без съмнение да прегледа същите тези чекове, след като се оправеше от грипа, върнеше се на работа след коледните празници и прочетеше недовършения сценарий на умрелия актьор.

Ако се опитаха да изчакат Кеселман обаче, Чанинг Манхайм можеше да бъде убит дотогава. И Итън също.

Трябваше им да прегледат само чековете от първите осем месеца, предхождащи убийството на Мина Рейнърд.

Хазарт взе четири от балите и избута другите четири към Итън.

Според сценария един безработен и недооценен актьор бе изкарал курс по актьорско майсторство в един университет, където се бе запознал с някакъв професор, с когото се бяха наговорили да убият най-голямата кинозвезда в света. Ако образът в сценария бе вдъхновен от реален професор убиец, чек за образователна такса би могъл да им подскаже в кое висше учебно заведение да започнат търсенето.

Не след дълго те откриха, че Ролф Рейнърд е бил побъркан на тема образование. Бележките му върху отрязъците на кочана бяха изрядни и информативни.

През първите осем месеца на годината той бе посетил две тридневни конференции по актьорско майсторство, една по писане на сценарии, един еднодневен семинар по самореклама и два допълнителни курса по американска литература.