Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Естебан Родригес и неговото семейство ме чакат в трапезарията, седнали около маса под огромен полилей, който съвсем спокойно може да бъде объркан със северното сияние от разстояние. Съпругата на Естебан Софи стиска ръката ми с усмивка, която не достига очите й. Тя е чернокоса красавица и ми напомня на жрица от племето на инките точно преди да изтръгне сърцето на поредната жертва. Най-добрите пластични хирурзи са заключили тялото й в една отминала епоха, от която тя никога нямаше да се откаже. Синът им Хавиер е загорял плейбой с блестящи очи и усмивка, пълна с бели зъби и сладки обещания. Прекарва голяма част от времето си в Бел Еър и Сен Тропе. От него струи щастлива светлина, сякаш току-що идва от див купон с много кока и жени. Грасиела е наследила красотата и резервираността на майка си. Тя е на моите години, но точно като майка си изглежда много по-млада. Ръкостискането й е отпуснато и тя бързо дръпва ръката си, сякаш се страхува да не се зарази с нещо.
След това ме представят на сестрата на Естебан.
Беатрис е в края на петдесетте, а очите й преливат със силата и енергията на една своеволна, умна и зряла жена, в която все още се крие игриво младо момиче, жадуващо за лудории. Косата й е светлокестенява, дива и къдрава, и се спуска на вълни чак до средата на гърба й. В носа си има малък диамант. Позата и формата на тялото й свидетелстват за безброй болезнени часове, прекарани във фитнеса. Тя стиска ръката ми силно, с блясък в очите.
— Значи вие сте открил Кивотът на свещените тайни.
Гласът й е топъл и дрезгав, сякаш е уморена и копнее да се мушне под хладните завивки, за предпочитане с някого.
Виждам, че е прочела мислите ми и се изчервявам. След това всички сядаме около масата, която е толкова дълга, че спокойно можем да поканим парламента.
Докато сервитьорите ни носят блюда, отрупани с екзотични ордьоври, Естебан ми разказва историята на двореца „Миерколес“ и рода Родригес, който очевидно е дал на света голямо количество държавни мъже и нехранимайковци, рицари и джебчии, девственици и нимфоманки, светци и черни овце. От време на време той поглежда към Беатрис и прави кратки, но злобни коментари. Тя пренебрегва липсата му на такт със снизходително достойнство и студен, пренебрежителен поглед. София мълчи. Потънала е в свой собствен свят на скука и безразличие. Хавиер с наслада ни разказва за купон, на който Мик Джагър напръскал в лицето с шампанско финансист, който се държал твърде свободно със съпругата на домакина. Хавиер говори английски с испански акцент, който кара дрехите на жените просто да падат. Смехът му избухва на буйни, шарени вълни. София и Грасиела едва докосват храната си. Естебан пита Беатрис докъде е стигнала с дисертацията си. Тя отклонява въпроса му и търси убежище в София, която поглежда настрани и започва да дъвче храната си като маниак с тъмна цел. Хавиер разказва забавна история за Джордж Майкъл и един магазин за обувки на Пето авеню, но смисълът от нея се губи, удавен в гръмогласния му смях.
Седим около масата и разговаряме повече от два часа. Чувствам се като аутсайдер. Другите опитват от карибски блюда като пелау, пиле с къри и чили, люта чана и солена риба с патладжан. На мен ми поднасят сурови, пържени, варени, печени и мариновани зеленчуци, които нито съм чувал, нито съм вкусвал преди. Пием редки вина от избата на двореца. При всяка възможност аз поглеждам тайно към Беатрис. Не знам дали тя забелязва това или не, но мисля, че го забелязва. Невероятно красива е. Ако чете мислите ми, значи прикрива това много умело. Може би си играе с мен. За щастие, знам как да поставям под карантина фантазиите си в една тъмна и отдалечена част от мозъка ми, далече от любопитните погледи на останалите хора.
2.
След вечеря мъжете пият коняк и пушат пури, докато жените отпиват вино в съседната стая. Срещаме се отново във фоайето, където огромни стъклени врати водят към терасата. Точно в десет и половина Естебан и София ни пожелават лека нощ. Грасиела се отпуска след оттеглянето на родителите си и за първи път чувам смеха й. Но след двадесет минути Хавиер и Грасиела също се оттеглят.
В тишината след тяхното излизане двамата с Беатрис стоим неподвижно, загледани през стъклените врати. Главата ми бучи от възбуждащата мисъл, че най-накрая останахме насаме и теоретично мога да направя няколко крачки към нея, да я взема в ръцете си, да я притисна към себе си, да почувствам тялото й до моето.