Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
5.
Оставих мобилния си телефон в шкафчето до леглото ми. Професор Лайлуърт е звънял осем пъти и е оставил SMS: „Хасан и Стюарт Дънхил освободени. Обади ми се!“.
Професорът вдига след първото иззвъняване. Казва ми, че Стюарт и Хасан са били освободени от окръжния съд на Вашингтон.
— Но как е възможно това? — питам аз.
— Според съдията областният прокурор не е представил достатъчно доказателства. Или по-скоро — никакви доказателства.
Хасан и Стюарт не били въоръжени, когато ги арестували. Адвокатите им убедително защитили тезата, че двамата били под заблудата, че са посредници при една най-обикновена бизнес среща с цел продажбата на колекция средновековни документи. Не са знаели, че Лора и аз сме отвлечени и че някои от присъстващите са въоръжени. Да бе.
— Хасан е издирван военен престъпник и убиец — протестирам аз.
— Хасан е мъртъв.
— Какво? Какво казахте?
— Официално той вече не е между живите, поне според паспорта му и според свидетелството му за раждане. А иракското посолство и други международни регистри, включително и Международният съд в Хага, предоставиха доказателства, че самоличността на обвиняемия е Джамаал Абд-ал-азис. Адвокатът също така показал валидно свидетелство за смъртта на Хасан.
— Но…
— Не ме питай. Но не можем да пренебрегнем факта, че някой е успял да изманипулира толкова много институции. Дори снимките на Хасан били променени. Съдът не повярвал на обвинението.
— Но това е конспирация.
— Съдията бил непреклонен.
— Тогава шейхът трябва да го е подкупил. С няколко милиона.
Питам професора дали знае къде са Хасан и Стюарт в момента.
Не знае.
— Ако това е някакво утешение, останалите хора на шейха все още са под ключ. Всички носели нерегистрирани, незаконни оръжия.
— Голяма утеха, наистина.
— Спокойно, Бьорн. Не е възможно да знаят къде си.
— Не съм съвсем сигурен в това.
— Трябва да уважим мнението на съда. Конституционните права могат да работят както в наша полза, така и против нас.
— А моята сигурност?
— В момента дворецът „Миерколес“ е най-сигурното място, където можеш да бъдеш.
Свещената библиотека
1.
— Беатрис, може ли да те попитам нещо?
— Разбира се.
Тя ме покани на вечеря и в момента седим на маса до прозореца в трапезарията й. Беатрис има свой собствен апартамент в северното крило на двореца. Само двамата сме, аз и Беатрис. Да се чуди човек.
— Какво има зад заключените врати в библиотеката?
— Още книги.
Готвачът е приготвил вегетарианско ястие от попарени аспержи, намазани с масло, печени домати, и чушки пълнени с ориз и подправки. Беатрис си е поръчала мариновани в бяло вино гърди от пъдпъдък. Тя надига чашата си. Отпиваме заедно.
Беатрис не е на себе си. Опитва се да ми се усмихне, сякаш няма грижа на света, но нещо я тревожи. Нещо я гризе и не й дава покой. Язовирната стена се пропуква, докато ям последната си аспержа. Първо поглежда надолу към това, което е останало от гърдите на пъдпъдъка. След това поглежда към мен.
— Обмисляш ли дали ще му дадеш ръкописа?
Дъвча бавно. Аспержите винаги са били любимите ми зеленчуци. Номерът е да не ги готвиш твърде дълго, защото са най-вкусни, когато са все още твърди.
— На кого? Не съм обещавал нищо на никого.
— Естебан. Каза ми, че ще му продадеш ръкописа.
— Тогава не ме е разбрал правилно. Той ми каза, че ръкописът му трябва, а аз му отговорих, че ще си помисля. Това е всичко. Ръкописът дори не е мой. Защо ще му продавам нещо, което не притежавам?
— Ще те изкуши с милиони долари.
— Парите не ме интересуват особено.
— Ще те измами. Не позволявай на Естебан да се докопа до ръкописа.
Беатрис бърше ъгълчетата на устата си с кърпичка от лен, обшита със семейния монограм.
— Ще бъда напълно откровен, Беатрис. Не съм съвсем сигурен какво се опитваш да ми кажеш.
Тя поглежда през прозореца. Осветените от прожекторите дървета лъщят на фона на синия вечерен мрак. Лампата на терасата примамва и държи в плен хиляди насекоми.
— Никога не трябва да се доверяваш на Естебан. Никога.
— Той е твой брат.
Нещо пламва дълбоко в нея и искрата достига очите й.