Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
— Нещо като лов на съкровища през вековете…
— Лов на съкровища за посветените. Пазителите посвещавали своите наследници. Посветените научавали от тях къде са скрити следите и как трябва да бъдат интерпретирани те. По този начин кодовете били неразбиваеми за повечето хора, докато един пазител не само е можел да ги открие, но и да ги разчете и разбере. Така че новото поколение пазители е можело да проследява съкровището от дървена църква до дървена църква и от скривалище до скривалище.
— Какво щяха да направят пазителите, ако египетските жреци на Асим наистина се бяха появили?
— Пазителите са знаели, че достойните наследници на Асим ще разполагат с ключ — четиристишието. Това е молитва от египетската Книга на мъртвите, изписана върху стена в погребалната камера на Тутанкамон: „Придворни на царския двор придружават цар Озирис Тут-анкх-Амон на запад. Те прокламират: О, Царю! Ела с мир! О, Господи! Закрилник на тази земя“.
— Текстът от кодекса на Снори…
— Ключът никога не е бил използван. Египтяните така и не се появили. Вместо тях дошли пратеници на Ватикана.
— Твърде късно.
— Точно така. Хората на църквата заровили в архивите конфискуваните ръкописи и карти, без да ги погледнат. Изминали още сто години преди експерти на Ватикана да намерят време да изследва текстовете. През 1129 г. кардинал-епископ Бенедикт Секундус изпратил рицаря Клеменс де’Феши в Норвегия с мисията да издири съкровището. През 1152 г. пратеникът на папата Николас Брейкспиър (не след дълго самият той станал папа) бил близо до откриването на гробницата в Хамар, където основал епархия. През 1180 г. папа Александър III изпратил още една експедиция. Десет години по-късно хоспиталиерите се установили в Норвегия, когато крал Свер Сегурдсон им подарил абатство Верне. После през 1230 г. Григорий IX направил още един опит.
— Откъде пазителите са узнали, че Ватикана търси пещерата на Селя?
— Били са предупредени. Не е било лесно да се запази в тайна фактът, че папска армия е тръгнала на север на поход през Европа, заедно с разузнавачи и шпиони. Когато чули предупрежденията, пазителите сметнали за по-сигурно да намерят нови скривалища.
— Въпреки че гробницата в Селя била свещена?
— Асим оставил на пазителите инструкции, които покривали всички рискове. Те знаели точно какво трябвало да направят. Съветвайки се със звездите, Асим решил, че ако мумията някога попадне в опасност, тя трябва да поеме на свещено пътешествие съобразно магическото число петдесет.
— Какво му е магическото на числото петдесет?
— В Библията петдесет е юбилейно число. В годината на юбилея Бог опрощавал греховете на всички грешници, всички роби и затворници били освобождавани и всички дългове били опростявани. Пазителите прилежно изпълнили инструкциите на Асим. Така че когато чули за папската експедиция, те ускорили строителството на погребалната камера под дървената църква в Урнес. Тя била построена точно сто години след смъртта на Олав. Петдесет години по-късно те преместили съкровището в дървената църква във Флесберг и т.н.
— И от Ватикана останали в неведение за това?
— Те така и не успели да разгадаят мистерията на дървените църкви. Освен това не знаели за пещерата. Следвайки доста неточната карта на Асим, Клеменс де’Феши се озовал в пещерата Долстейн. Следващата експедиция изследвала пещерата Св. Сунива на Селя, но гробницата била скрита толкова добре, че папските пратеници не успели да я открият. До 1239 г. всичко вървяло по плана на Асим, но тогава пазителите се паникьосали. Крал Хакон Хаконсон бил твърде близо до разгадаването на тайната и затова пазителите решили да не рискуват и изнесли най-важното нещо извън страната.