Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Не казвам нищо и Естебан продължава:
— Самият архиепископ Ерик Валкендорф е бил пазител. Той ръководил един съвсем рехав орден, членовете на който дори не знаели какво пазят. Валкендорф потвърдил, че това се случило точно петстотин години след събитията в Египет и петстотин години преди сбъдването на пророчеството на Асим, когато Олав и Свещения ще възкръснат. Отново магията на числата.
— Като онзи печат, който ми показахте в Рим, при който комбинацията от символи винаги е равна на „шест шест шест“. Какво беше това, между другото?
Естебан започва да се кикоти.
— Приятелите ми от клуба имат навика да преувеличават. Числата могат да бъдат всичко, което поискаш от тях да бъдат. Според мен Бартоломей просто се е забавлявал, изписвайки трите свещени символа в различни комбинации. Освен това, ако дадеш на символите друга числена стойност, ще получиш съвсем различни отговори. Ако Библията на Сатаната наистина съществува, този печат няма нищо общо с нея.
— Какво се е случило с пазителите, щом срещнали изследователите? Върнали ли са се в Европа?
— Някои отплавали за вкъщи. Други останали тук и по-късно участвали в няколко експедиции в Централна Америка, чиято цел била търсенето на съкровища. Те намерили невероятно количество злато и скъпоценни камъни, които после били използвани за финансирането на строителството на двореца „Миерколес“ и са в основата на богатството на моя род.
— А мумията?
— Тъжна история. Някъде към края на седемнадесети век тя изчезнала. Или казано с две думи — разпаднала се. Но по това време вече никой не бил верен на Асим или на неговите последователи. Всички живеели охолно в двореца.
— Мумията се разпаднала?
— От мумията са останали единствено фрагменти от кости и прах, които се съхраняват в едно гърне.
Чувствам как по лицето ми се изписва горчиво разочарование.
— Възможно е честата смяна на климата да е станала причина за разпадането. От сухата жега на Египет до студения, влажен въздух на Норвегия. Морето, солеността, големите разстояния…
— А папирусовите свитъци?
— Някои от тях все още са тук, в двореца. Два свитъка били подарени на Ватикана. Останалите са тук, в моята библиотека. Но те не са нищо особено. Представляват интерес единствено за учени и експерти. Фрагменти от преводи на Библията от пети и шести век, описания на ежедневието в Египет, пеани, подобни неща.
Той млъква и ме поглежда.
— Бьорн, преписът на Асим от Тингвелир… ще попитам пак. Ще ми дадеш ли исландския ръкопис?
Не казвам нищо.
— Мястото му е тук. В двореца, заедно с всички останали.
— Но той дори не е в мен.
— Къде е тогава?
— Ръкописът е исторически артефакт — казвам аз, опитвайки се да спечеля време. — Би било престъпен акт просто да ви го дам.
— Ръкописът… — започва той, след това се взима в ръце. — Моля ви да ми се доверите. Не искате ли да завършите плана на Асим?
— Планът на Асим е бил да защити мумията. А тя вече не съществува.
— Може би не физически…
— Пазителите са го предали. Те не са изпълнили мисията си.
Той мълчи. След няколко секунди казва:
— Знаете ли, вие можехте да сте един от нас. Пазител! Притежавате някои уникални качества. Асим и крал Олав са разчитали на мъже точно като вас. Упорити, безстрашни, мислещи в перспектива.
— Нима още съществува? Това ли се опитвате да ми кажете? Нима братството на пазителите още съществува?
Погледът му се обръща навътре, към всичко, което вече е отминало.
— Сега пазим единствено спомените и сенките от миналото.
Беатрис
1.
Двама прислужници, облечени като пингвини, чукат на вратата ми. В същия момент огромният стенен часовник в коридора започва да отмерва осем часа. С бавни, елегантни стъпки те ме превеждат през лабиринта на двореца, като всяка куца, крива стъпка, която правя с моите патерици, е като стъпка назад във времето.