Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Томас Хауърд — каза Сесил. — Не е точно майстор на потайността, нали?
Трокмортън хвърли поглед през рамо. Томас Хауърд беше успял да влезе през двойните отворени врати на приемната точно когато Дъдли излизаше. Сега всички, с изключение може би само на Сесил, правеха път на Дъдли, а Сесил никога нямаше да прецени времето на влизането си така, че да се окаже точно до фаворита на кралицата. Хауърд отстояваше позицията си като разгневен бик.
„След миг“, помисли си Сесил, „ще започне да рие по пода и ще нададе рев…“
Дъдли измери Хауърд с възможно най-студения и презрителен поглед, а после понечи да мине покрай него.
Хауърд на мига отстъпи встрани и се сблъска с него.
— Моля да ме извините, но ще вляза аз — каза той достатъчно високо, за да го чуят всички. — Аз! Един Хауърд! И чичо на кралицата.
— О, моля, не ми искайте извинение, защото аз си тръгвам — каза Дъдли: в топлия му глас се долавяше нотка на смях. — Всъщност нещастните благородници, които чакат тук, са тези, които заслужават извинението ви.
Хауърд се задави, преди да заговори.
— Държите се оскърбително! — изпелтечи той.
Дъдли го подмина мълчаливо, със спокойно изражение, сигурен във властта си.
— Вие сте проклето парвеню, дошло от нищото! — изкрещя Томас Хауърд зад гърба му.
— Дали той ще отмине това без внимание, как мислите? — обърна се Трокмортън към Сесил, изцяло погълнат от малката драма пред тях. — Дали е толкова хладнокръвен, колкото изглежда? Дали ще пренебрегне Томас Хауърд?
— Не и той — каза Сесил. — А и вероятно знае, че е в истинска опасност.
— Заговор?
— Един от десетки. Мисля, че можем да очакваме да видим Томас Хауърд като следващия посланик в турския двор. Струва ми се, че за Хауърд се готви назначение в Отоманската империя, и то продължително.
Сесил грешеше за местоназначението.
— Мисля, че Томас Хауърд трябва да подсили защитите ни на север — отбеляза Дъдли пред кралицата същата вечер, когато се срещнаха насаме: лека усмивка стопляше погледа му. — Толкова е свиреп и войнствен.
Елизабет веднага застана нащрек, обзета от страх за него.
— Заплашва ли те?
— Това пале? Едва ли — каза Робърт гордо. — Но наистина имаш нужда на север от някой, на когото можеш да се довериш, а след като той си търси повод за бой, по-добре го остави да се бие с французите, вместо с мен.
Кралицата се засмя, сякаш думите на Робърт бяха замислени като шега, но на другия ден удостои чичо си с нова титла: той щеше да води войските на шотландската граница.
Той се поклони, докато приемаше назначението.
— Знам защо ме отпращате, ваша светлост — каза той със засегнатото достойнство на млад мъж. — Но ще ви служа предано. И, мисля, ще откриете, че съм ваш по-добър служител в Нюкасъл, отколкото някой, който се крие зад фустата ви в Лондон, далеч от опасността.
Елизабет имаше благоприличието да добие смутено изражение.
— Имам нужда от някой, на когото мога да се доверя — каза тя. — Трябва да удържим французите на север от Бърик. Не бива да влязат в сърцето на Англия.
— Вашето доверие е чест за мен — каза той саркастично и се сбогува, пренебрегвайки шушуканията около заминаването му, клюките, които твърдяха, че Елизабет беше поставила собствените си роднини на най-предна линия, вместо да постави в опасно положение любовника си.
— Защо просто не го обезглавите и не приключите с това? — попита Катерина Нолис.
Елизабет се изкикоти на думите на братовчедка си, но се наложи да понесе упреците на старата си гувернантка веднага щом останаха само двете.
— Принцесо! — възкликна Кат Ашли отчаяно. — По-лошо е от всякога. Какво ще си помислят всички? Всички говорят, че сте по-влюбена от всякога в сър Робърт. Сега ерцхерцогът вече никога няма да дойде в Англия. Никой мъж няма да рискува да бъде опозорен така.
— Ако беше дошъл за мен, когато обеща, щях да се омъжа за него: дадох думата си — каза безгрижно Елизабет, уверена, че сега той вече нямаше да дойде, и че ако го направеше, Робърт щеше да измисли изход от положението.
Но Кат Ашли, Мери Сидни и целият двор бяха прави: сега той вече нямаше да дойде. Посланикът, дълбоко оскърбен, помоли да бъде отзован, и писа на господаря си, че според него целият епизод с идването на лейди Сидни при него и молбите й към него отново да направи предложение за брак на кралицата не са били нищо повече от кроеж, за да се отклони вниманието от тайната любовна афера, която отново бе станала известна из цяла Англия и из цяла Европа. Писа, че кралицата е млада жена, предала се на позора, безнадеждно покварена, и че той не може да препоръча на никой почтен мъж, камо ли на един принц, да се ожени за нея. Тя живееше като любовница на женен мъж, и единственият изход за тях беше полузаконен развод, или смъртта на съпругата му, която не бе твърде вероятна.