Любовникът на девицата

В отсъствието на Сесил Робърт беше единственият й доверен съветник. Кралицата не приемаше никого, освен ако не й бъде представен от Дъдли, никога не говореше с никого, без той да стои дискретно някъде наоколо. Той беше неин единствен приятел и неин съюзник. Тя не вземаше никакво решение без него, бяха неразделни. Херцог Йохан Финландски танцуваше с придворните дами, но почти не настояваше за представената от него кандидатура. Уилям Пикъринг се оттегли кротко в провинцията, за да се опита да спести пари за погасяването на огромните си дългове, Каспар фон Бройнер идваше съвсем рядко в двора, а всички бяха забравили граф Аран.

Сесил, който упорито стоеше извън обсега на младата двойка и техните придворни, отбеляза пред Трокмортън, че това не е начинът да се управлява една страна на ръба на войната, и научи, че кралицата току–що е назначила Дъдли за генерал-губернатор на Ирландия и комендант на замъка Уиндзор, с подобаващото възнаграждение.

— Ако това продължава, той ще стане най-богатият човек в Англия — отбеляза Сесил.

— За него забогатяването е нищо. Той си е поставил за цел да стане крал — отвърна сър Никълъс, изричайки непозволеното. — И как мислите, че ще бъде управлявана тогава страната?

Сесил не каза нищо. Едва предишната вечер един мъж, чието лице беше скрито от смъкнатата ниско на челото шапка, беше потропал на вратата му и с дрезгав глас го беше попитал дали ще се включи с още трима души в нападение срещу Дъдли.

— Защо идвате при мен? — попита Сесил. — Предполагам, че можете да го пребиете до смърт и сами, без мое позволение.

— Защото го защитават стражите на кралицата, а те следват вашите заповеди — каза непознатият. Сесил премести един свещник на писалището си и зърна гневното лице на Томас Хауърд, полускрито под ниско смъкнатата шапка. — А когато той е мъртъв, тя ще ви помоли да откриете убийците му. Не искаме вашите шпиони да ни погнат. Не бихме искали да ни обесят заради него — не повече, отколкото бихме искали да ни обесят за това, че сме убивали плъхове.

— Трябва да направите каквото смятате за най-добре — каза Сесил, като подбираше думите си внимателно. — Но няма да ви дам закрилата си след убийството.

— Ще ни попречите ли да го извършим?

— Аз отговарям за безопасността на кралицата. Трябва да призная, че за жалост не мога да ви попреча.

Мъжът се засмя.

— Накратко, не бихте имали нищо против да е мъртъв, но няма да рискувате — каза иронично той.

Сесил бе кимнал спокойно.

— Мисля, че никой в Англия, с изключение на кралицата и съпругата му, няма да възрази — каза той откровено. — Но аз не желая да взема участие в заговор срещу него.

— Какво ви е толкова забавно? — попита Трокмортън, като хвърли поглед из двора, за да открие причината за усмивката на Сесил.