Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
След като прочете първата чернова на това писмо, което неговият агент беше измъкнал от коша за подпалки на посланика, Сесил си помисли, че външната му политика се е сринала, че сигурността на Англия не може да бъде гарантирана, и че кралицата на Англия бе полудяла от похот и щеше да изгуби войната в Шотландия, а после — и главата си, и всичко това — заради усмивката на един тъмноок мъж.
Но когато Елизабет повика лично Сесил, той дойде при нея веднага.
— Бяхте прав, вече съм сигурна в това — каза тя тихо. — Намерих куража, който искахте от мен да намеря. Напълно решена съм на война.
Сесил хвърли поглед покрай нея към Робърт Дъдли, облегнат на капаците на прозореца, привидно погълнат от една игра на кегли, която се провеждаше в студената градина отдолу.
„Значи ни удостоявате с ценните си съвети, така ли? И вие, в мъдростта си, сте решили да възприемете политика, която аз от месеци я умолявам да разгърне“.
На глас Сесил попита:
— Какво реши ваша светлост?
— Ще предприемем инвазия в Шотландия и ще нанесем поражение на французите — каза тя спокойно.
Сесил се поклони, скривайки чувството си на огромно облекчение.
— Ще се погрижа средствата да бъдат осигурени, а армията — събрана — каза той. — Ще трябва да се срещнете с Частния съвет и да издадете прокламация за война.
Елизабет хвърли поглед към Робърт. Той едва забележимо кимна.
— Да — каза тя.
Сесил, твърде благоразумен, за да възразява на съвети, които бяха в съгласие с неговите, просто се поклони отново.
— И, Сесил, вие отново ще бъдете мой държавен секретар, нали? Сега, след като приех съвета ви?
— А ерцхерцогът? — попита той.
Робърт, застанал на прозореца, веднага си даде сметка, че въпросът не беше толкова неуместен и без връзка с казаното досега, колкото изглеждаше, защото засегна точно въпроса какво правеше той тук, достатъчно близо, за да чува кралицата и най-доверения й съветник, кимайки, докато слушаше решенията й, сякаш беше неин съпруг и принц консорт. Но този път кралицата дори не погледна Робърт.
— Ще се сгодя за ерцхерцога веднага щом дойде в Англия — каза тя. — Знам, че съюзът с Испания е по-жизненоважен от всякога.
— Знаете много добре, че той няма да дойде — каза Сесил безцеремонно. — Знаете, че неговият посланик напуска Лондон.
Робърт се отдели от прозореца.
— Няма значение — каза той кратко на Сесил. — Крал Филип Испански ще остане неин съюзник срещу Франция, с или без брак. Той не може да рискува французите да създадат кралство в Англия. Техните граници ще се простират от Пърт до Средиземноморието, те ще унищожат Испания, след като поробят нас.
„Така мислиш, нали?“ запита безмълвно Сесил. „А аз трябва да спася това кралство, за да го наследят вашите незаконни деца, така ли?“
— Това, което има значение сега — заяви Дъдли — е да свикаме войници и да ги въоръжим. Оцеляването на кралството и на самата кралица зависят от бързото действие. Разчитаме на вас, Сесил.
Тази нощ Сесил работеше ожесточено, изпращайки стотиците указания, които бяха нужни, за да се вербува, въоръжи и снабди армията, която трябваше да потегли на север веднага. Писа на лорд Клинтън, върховния адмирал, за да съобщи, че флотът трябва да пресрещне френската флотилия в Северно море, че трябва на всяка цена да попречат на френските подкрепления да слязат на суша в Шотландия, но че трябва да унищожат писмото му и привидно да атакуват по собствена инициатива. Писа на шпионите си при шотландците и на хората си, разположени в Бърик, и на хората в двора на кралицата регентка, Мари дьо Гиз, с които си кореспондираше при най-дълбока тайна, за да съобщи, че най-сетне кралицата на Англия бе взела решение за война, и че Англия ще защити протестантските лордове в Шотландия, и собствените си граници, и че той се нуждае от най-подробни сведения, и то веднага.
Сесил работеше толкова бързо и така резултатно, че когато Частният съвет се събра на заседание няколко дни по-късно, в последните дни на февруари, и кралицата оповести, че след дълги размишления, е променила решението си, и че тъй като рискът е твърде голям, няма да има поход към Шотландия, той се извини, но каза, че е твърде късно.