Моят замък
- Автор: Смит Доди
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 954–330–022–4
- Переводчик: Мариета Цанова
- Жанр: Классическая проза 20 века
Электронная книга - «Моят замък». Краткое содержание книги:
Въпреки че в Моят замък повествованието се води от 17-годишно момиче, литературните критици отнасят книгата към групата на сериозните литературни постижения. Доди Смит е обявена за авторката, написала най-сполучливото и оригинално встъпително изречение на роман за всички времена и за създателка на книги бестселъри още в момента на публикуването им.
Една от най-харизматичните разказвачки, които някога съм срещала.
Дж. К. Роулинг
Така свежа, сякаш е написана едва тази сутрин и така класическа, сякаш е излязла изпод перото на Джейн Остин. Щастлив съм, че имах възможност да я прочета.
Доналд Уестлейк
Приятен, невероятно четивен роман за първата любов и нейните превратности. Какво удоволствие!
Ерика Джонг
Забавна и събуждаща мечти... някакво странно чувство за непреходност блика от нейните страници. 101 поздравления! Оценка шест плюс!
Ентъртейнмънт Уийкли
Моят замък е също толкова блестящо хитроумна и интригуваща, каквато е била и когато е публикувана за първи път преди петдесет години.
Инграм
Цяло събитие, заслужаващо бурни аплодисменти е, когато блестящ роман, изпълнен с остроумие и духовитост, ирония и искрени чувства, се върне към живот след като е отсъствал от лавиците толкова много години. Така че - да отворим шампанското и да посрещнем с наздравица Моят замък.
Лос Анджелис Таймс
— В такъв случай можеш да престанеш да мислиш, защото няма да приема нищо от теб! — изкрещях. Внезапно гневът ми се отприщи и започна да се излива на вълни. — И можеш да престанеш да се преструваш, че го правиш заради нас — вършиш го единствено заради себе си, защото си разглезена и не можеш да понасяш бедността и мизерията. Каниш се да съсипеш живота на Саймън, защото си алчна, лицемерна и… — Продължих все в същия дух, тресях се от злоба, но говорех шепнешком, защото се страхувах, че някой от обитателите на съседните стаи може да ме чуе. Сега дори не мога да се сетя какви точно ги наприказвах на Роуз.
Сестра ми просто седеше и мълчаливо слушаше. Нито веднъж не направи опит да ме прекъсне. Изведнъж в погледа й проблесна разбиране. Спрях по средата на поредното си излияние — щях да се пръсна от ужас.
— Ти самата си влюбена в него — рече бавно тя. — Само това липсваше! — След тези думи тя зарови глава във възглавницата и горчиво зарида.
— О, я млъквай! — изсъсках.
След минута-две Роуз се надигна и започна да се оглежда за носната си кърпичка. Не можеш равнодушно да стоиш и да наблюдаваш как някой прави това, без да му помогнеш — независимо колко ядосан си, така че й я подадох — беше паднала на пода. Роуз изтри лицето си и каза:
— Касандра, кълна се във всичко най-свято, че с най-голямо удоволствие бих се отказала от Саймън, ако бях сигурна, че след като го направя, той ще се ожени за теб. За Бога, бих подскокнала от щастие! Семейството ни пак ще има пари, а на мен нямаше да ми се налага да го търпя около себе си. Не искам Скотни, не съм жадна за кой знае какъв лукс. Единственото, което искам, е да не се връщам към същата бедност, от която се измъкнах. Няма да го понеса! Няма, няма! Но ако се откажа от Саймън, отново ще стана бедна, защото съм повече от сигурна, че той няма да се влюби в теб! Той те възприема като малко момиченце.
— Няма никакво значение как ме възприема — отвърнах. — В момента мисля за него, не за себе си. Няма да допусна да се омъжиш за него, щом не го обичаш.
— Не мислиш ли, че дори и да знаеше, че не го обичам, Саймън пак щеше да иска да се ожени за мене, за да не ме загуби?
Подобна мисъл никога не ми бе хрумвала, но трябваше да призная, че Роуз беше права. Това ме накара да я мразя повече от всякога. Хванах черната рокля и започнах ожесточено да я разкъсвам.
— Стига вече, ела да си легнеш — каза сестра ми. — Да изгасим лампата и спокойно да обсъдим нещата. Може само да си внушаваш, че си влюбена. Не можеш да си сигурна дали обичаш един мъж, или не, докато не си правила любов с него, скъпа. Ще преодолееш това заслепение, когато срещнеш и други мъже — ще се погрижа да се запознаеш с много младежи. Нека да си поговорим, да се опитаме да си помогнем взаимно. Ела при мен.
— Нямам никакво намерение да идвам при теб — изсъсках и захвърлих роклята встрани. — Отивам си у дома.
— Не можеш да го направиш! Не и сега! Няма влак.
— В такъв случай ще прекарам нощта в чакалнята на гарата и ще хвана първия сутрешен влак.
— Но защо…
— Няма да легна до теб!
Започнах да навличам своята си зелена рокля. Роуз скочи от леглото и се опита да ме спре.
— Касандра, моля те, чуй ме…
Казах й да си затваря човката, защото ще събуди всички в апартамента.
— Освен това те предупреждавам, че ако продължаваш с опитите си да ме спреш, аз сама ще събудя всички и ще им кажа цялата истина. Тогава ще се наложи да развалиш годежа.
— О, не, няма… — За пръв път гласът й прозвуча гневно. — Ще им кажа, че лъжеш, защото си влюбена в Саймън и искаш да ми го отнемеш.
— Значи е най-добре да не будим никого, нали така?
— Но какво ще им обясня утре, когато разберат, че си си тръгнала посред нощ? — умолително ме гледаше сестра ми.
— Не им казвай нищо до сутринта, после ги излъжи, че изведнъж съм се притеснила, защото съм оставила татко сам, и съм си тръгнала с първия влак. Или пък им кажи каквото искаш, все ми е тая. Тръгвам си.
— Зарязваш ме, и то точно сега, когато имам най-голяма нужда от теб!
— Да, имаш нужда да изслушам със съчувствие оплакванията ми, а после успокояващо да ме потупаш по гърба! Съжалявам, драга моя, но тая няма да я бъде!
Грабнах ръчния си багаж и изхвърчах от стаята.
— Касандра, умолявам те, остани! — чух шепота й зад гърба си. — Само ако знаеше колко зле се чувствам…
— Ами затвори се в лъскавата си баня и преброй прасковените си хавлии! — изсъсках. — Те ще ти донесат успокоение, малка лъжлива уличница такава!