Бьорнстад

– Не знам дали това, че съм треньор по хокей, ще ме направи по-добър или по-лош баща – казва той.

– Във всеки случай мисля, че това да бъдеш баща ще те направи по-добър треньор – отговаря Сюне.

Давид вдига чашата, отпива, слага я обратно на масата, празна.

– Не мога да остана в клуб, който смесва хокея и политиката. Ти ме научи на това.

Сюне отново пълни чашата му.

– Нямам деца, Давид. Но искаш ли да чуеш най-добрия ми съвет за родители?

– Да.

– „Сгреших.“ Хубаво е човек да знае тази дума.

Давид се усмихва леко, пие тежко.

– Разбирам, че си на страната на Петер. Той винаги е бил най-добрият ти ученик.

– Вторият най-добър – поправя го Сюне.

Не се поглеждат. Очите им лъщят. Сюне възкликва сподавено:

– Това е дъщерята на Петер, Давид. Неговата дъщеря. Той просто иска справедливост.

Давид поклаща глава.

– Не. Не иска справедливост. Иска да спечели. Иска семейството на Кевин да страда повече от неговото собствено. Това не е справедливост, това е отмъщение.

Сюне пълни чашите. Чукват се с обрани движения. Пият замислено. После Сюне казва:

– Ела да си поговорим, когато детето ти стане на петнайсет. Може би тогава ще мислиш различно.

Давид се изправя. Разделят се с твърда, но кратка прегръдка. На следващия ден всеки от тях потегля в различна посока, единият – към Хед, другият – към Бьорнстад. От следващия сезон ще са противници.

Адри стои в кухнята на майка си. Катя и Габи се джафкат около масата. Спорят кои съдове да извадят, кои свещи да запалят. Когато Бени влиза в кухнята, мама го целува по бузата и му казва, че го обича и че той е светлината на живота ѝ, след което отново изругава към крака му и осведомява сина си, че със същия успех е могъл да си счупи и врата, тъй като очевидно не ползва главата си за нищо.

На вратата се звъни. Жената отвън моли за извинение, че ги безпокои толкова късно. Кожата ѝ сякаш е твърде голям размер, скелетът ѝ едва успява да поддържа тялото ѝ изправено. Налага се жената да отдели десет минути да убеждава майката на Бени, че няма нужда да я кани на вечеря. Накрая мама тупва Адри с длан по главата и изсъсква „сложи допълнителна чиния“, при което Адри бута Габи и изръмжава „още една чиния!“, при което Габи ритва Катя и нарежда „чиния!“. Катя се обръща към Бени, но се спира в движение, щом вижда изражението му.

Майката на Кевин стои на вратата и го гледа. Заговаря с толкова слаб и неприсъщ за нея глас, че молбата ѝ прозвучава отрепетирано.

– Извинете. Просто бих искала да говоря с Бенямин.

Кевин стои на двора. Удря шайба след шайба. Туп-туп-туп-туп-туп. Вътре в къщата баща му седи с току-що отворена бутилка уиски пред себе си. Днес не получиха всичко, което искаха, но и не загубиха. Утре техният адвокат ще подготви всички аргументи, с които да докаже, че пияният към онзи момент млад мъж, който освен това е влюбен в младата жена, не е надежден свидетел. После Кевин ще заиграе в Хед Хокей, ще вземе със себе си своите съотборници, както и почти всички спонсори, и всички планове за живота му ще останат непокътнати. Съвсем скоро всички хора в обкръжението им просто ще започнат да се преструват, че цялата история никога не се е случила. Защото това семейство не губи. Дори когато го прави. Туп-туп-туп-туп-туп.