Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Ченгето долу каза, че ще отсъства известно време.

Райм се поколеба, преди да отговори.

- Да.

Полинг беше дребен, но як, с руса коса. Думите на Тери Добинс изплуваха в съзнанието на Райм: „Социален работник, политик. Човек, чието призвание е да помага на хората.“

Или полицай.

Райм се запита дали е дошъл смъртният му час. И за свое удивление си даде сметка, че не иска да умира. Не и по този начин, по волята на някой друг.

Полинг се приближи до леглото.

Райм не можеше да направи нищо. Беше изцяло в ръце­те му.

-      Линкълн... - повтори сериозно Полинг.

Очите им се срещнаха; сякаш между двамата прехвръкнаха искри. Капитанът бързо отмести поглед към прозореца.

-      Странно ти беше, нали?

-      Какво да ми е било странно?

-      Че исках точно ти да се занимаеш със случая.

-      Мислех, че е заради способностите ми.

Капитанът остана сериозен.

-      И защо поиска да се заема с разследването, Джим?

Капитанът събра пръсти. Тънки, но силни. Пръсти на рибар, спорт, който може и да е благороден, но единствената му цел е да измъкнеш едно беззащитно същество от дома му и да му разпориш корема с нож.

-      Преди четири години работихме заедно. По случая „Шефърд“.

Райм кимна.

-      Работниците откриха трупа на онзи полицай на стро­ежа на метрото.

В ушите на Райм отново прозвуча онзи рев, сякаш потъ­ваше „Титаник“. После гръм като от оръдие. Гредата се сто­вари върху врата му, посипа го с пръст.

-      И ти извършваше сам огледа. Съвсем сам, както винаги.

-      Да, така беше.

-      Знаеш ли как осъдихме Шефърд? Намерихме свидетел.

Свидетел ли? Райм не знаеше за това. След инцидента загуби всякаква връзка по случая. Научи само, че Шефърд бил осъден, а след три месеца - намушкан с нож на Райкърс Айланд от неизвестен убиец.

-      Да, свидетел - продължи Полинг. - Видял Шефърд в дома на едната от жертвите, с оръжие. - Капитанът се приб­лижи до леглото и скръсти ръце. - Свидетелят дойде един ден преди да открием последния труп, онзи в метрото. Преди да те натоваря с огледа на сцената.

-      Какво искаш да ми кажеш, Джим?

Капитанът сведе очи към пода.

-      Не ни беше нужен. Не се нуждаехме от доклада ти.

Райм замълча.

Полинг кимна:

-      Разбираш ли какво искам да ти кажа? Толкова исках да пипна онзи Шефърд... Исках да съм сигурен, че ще го осъ­дим. А нали знаеш каква тежест има доклада на Линкълн Райм пред съда? Адвокатите се напикават от страх.

-      Но Шефърд щеше да бъде осъден и без доклада ми.

-      Така е, Линкълн. Но има и по-лошо. Бях получил сигнал от строителната фирма на метрото, че обектът не е обезопасен.

-      Станцията на метрото. Пратил си ме на оглед, преди да я укрепят?

-      Шефърд убиваше полицаи. - Лицето на Полинг се из­криви от отвращение. - Исках да го хвана на всяка цена. Бих направил всичко, само и само да го спипам. Но...

Полинг наведе глава.

Райм не продума. Чуваше тътена на падащата греда, гър­ма от чупещото се дърво. Усети как пръстта го затисва. Пос­ле странното спокойствие на тялото, докато сърцето му би­еше уплашено.