Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Погледна часовника на стената - 11:00. Ето го пак, как­то преди два дена, в очакване на Бъргър. Такъв е животът - отлагане след отлагане, на най-накрая, с малко късмет, дос­тигаме заветната цел.

Погледа двадесетина минути телевизия, като очакваше да чуе за отвличанията. По всички канали обаче вървяха спе­циални предавания за мирната конференция. Каква досада! Райм превключи на някаква сапунена опера, после отново на Си Ен Ен - един репортер пред сградата на ООН. Изключи ядосано проклетия телевизор.

Телефонът иззвъня и Райм се зае със сложната операция по вдигането на слушалката.

-      Ало.

Кратка пауза.

-      Линкълн?

- Да?

-      Джим Полинг е. Как си?

Райм си даде сметка, че напоследък не е виждал много капитана. Освен на пресконференцията, на която Полинг се­деше между кмета и началника Уилсън.

-      Добре съм. Има ли нещо ново за престъпника?

-      Още не. Но ще го пипнем. Сам ли си?

- Да.

Капитанът замълча за известно време.

-      Имаш ли нещо против да намина?

-      Заповядай.

-      След половин час?

-      Няма да мърдам оттук.

Райм отпусна глава на меката възглавница. Погледът му се спря на едно въже, закачено до таблицата на стената. Все още нямаше идея за възела. Не му се щеше да зареже случая, без да е разбрал какъв е. Сети се, че Полинг е рибар. Може би той щеше да го познае...

Полинг.

Джеймс Полинг...

Странно колко много бе настоявал Райм да се заеме с разследването. Как се бореше, за да запази случая за него. Предпочете го дори пред Перети, който беше по-подходящ избор от политическа гледна точка. Спомни си избухването му, когато Делрей и агентите от ФБР дойдоха за уликите.

Интересът на Полинг към случая му се стори странен. 823 не беше престъпник, с когото някой полицай би се заел доброволно - дори да търси трудни случаи, за да си оправи професионалното досие. Прекалено голяма вероятност да за­губиш някоя жертва, прекалено много възможности за жур­налистите (и шефовете) да те прецакат.

Полинг... Спомни си как минаваше да провери докъде са стигнали и също толкова бързо си тръгваше.

Разбира се, трябваше да докладва на кмета и на начал­ника. Но (мисълта внезапно изникна в съзнанието на Райм) дали не докладваше и на някого другиго?

На някого, който следи хода на следствието? На самия престъпник?

От къде на къде Полинг ще има връзка с престъпника? Сякаш...

Изведнъж му хрумна: не е ли възможно Полинг да е уби­ецът?

Разбира се, че не. Това е смешно. Дори да има мотив, остава въпросът с възможността. Когато са били извършени някои от отвличанията, капитанът беше тук, в спалнята на Райм...

А дали беше така?

Райм погледна таблицата.

Тъмни дрехи и намачкани памучни панталони. Полинг но­сеше през цялото време леки тъмни дрехи. Но какво от това?