Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Разбирам.

Сочните ѝ устни, загрозени от късите шевове, се свиха леко:

-      Знаеш ли, мразя да се обръщаш към мен на малко име. Наистина ми е неприятно.

Как да ѝ обясни, че тя е основната причина да сложи край на живота си? Като се събуди тази сутрин в едно легло с нея, той си даде сметка, че скоро тя ще стане, ще се обле­че и ще се гмурне в друг живот, в нормалния си живот. Лю­бовта им бе обречена (ако изобщо можеше да става дума за любов). Скоро тя щеше да срещне друг Ник и да се влюби в него. Случай 823 бе приключил и без това свързващо звено съдбите им неизбежно щяха да поемат в различни посоки.

О, Стантън бе много по-хитър, отколкото бе предпола­гал. Наистина успя да върне Райм в истинския живот, да го накара да го заобича отново.

„Излъгах те, Сакс. Понякога човек не може да забрави мъртвите. Понякога трябва просто да ги последваш...“

Със стиснати юмруци Сакс се приближи до прозореца:

-      Бях решила да измисля унищожителен аргумент и да те разубедя. Нали се сещаш, нещо наистина зашеметя­ващо. Но не успях. Мога само да ти кажа: не искам да го правиш.

-      Сделката си е сделка, Сакс.

Тя погледна Бъргър.

-      По дяволите, Райм!

Приближи се до леглото, приклекна, постави ръка на ра­мото му, погали го по главата:

-      Би ли ми направил една последна услуга?

-      Каква?

-      Изчакай още няколко часа.

-      Няма да си променя решението.

-      Добре. Изчакай само два часа. Искам преди това да направиш нещо.

Райм погледна Бъргър, който каза:

-      Не мога да чакам повече, Линкълн. Самолетът... Ако решиш да изчакаш още една седмица, ще дойда тогава.

-      Няма проблем, докторе - каза Сакс. - Аз ще му по­могна вместо вас.

-      Вие ли?

Тя кимна неохотно:

- Да.

Това не ѝ бе присъщо. На Райм му беше съвсем ясно. Погледна сините ѝ очи, които, макар и пълни със сълзи, бяха съвършено ясни.

-      Когато бях... - започна тя - когато той ме заравяше, не можех да мръдна. Нито сантиметър. За миг ми се прииска да съм мъртва. Всичко да свърши, веднъж завинаги. И разб­рах какво изпитваш.

Райм кимна бавно, обърна се към Бъргър:

-      Няма проблем, докторе. Бихте ли оставили само... ка­къв е евфемизмът за тези неща?

-      Какво ще кажете за „принадлежности“?

-      Оставете ги на масата.

-      Сигурна ли сте? - обърна се Бъргър към Сакс.

Тя отново кимна.

Лекарят остави хапчетата, брендито и плика на нощната масичка. След това зарови из куфарчето си.

-      Нямам гумена лента. За плика.

Сакс погледна обувките си.

-      Няма проблем. Аз имам.

Бъргър пристъпи към леглото и постави ръка върху ра­мото на Райм.

-      Желая ти спокойно възнасяне.

-      „Възнасяне“ ли?

Лекарят излезе. Райм се обърна към Сакс:

-      Сега какво искаш да направя?

Тя взе един завой с осемдесет, гумите изсвириха, леко превключи на четвърта.