Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Най-накрая той свали книгата.
— Констънс, какво те тревожи?
Тя вдигна очи към него.
— Нищо. Добре съм.
— Хайде, познавам настроенията ти. Нещо, което съм казал или направил, ли е причината? Или нещо, което не съм направил?
Тя поклати глава.
— Беше непростимо, че те оставих толкова беззащитна в Ексмут.
— Нищо не можеше да направиш. Едва не се удави. Освен това, както знаеш, в твое отсъствие успях да се позабавлявам.
Вътрешно Пендъргаст изстена.
След минута Констънс се размърда в креслото си.
— Проблемът е Диоген.
— Какво искаш да кажеш?
— Не мога да спра да мисля за него. Къде е сега? Какво ли си мисли? Какво е настроението му? Дали ще избере в живота си доброто, или ще се окаже рецидивист?
— Мисля, че времето ще покаже. Надявам се, че за доброто на всички ни – нали дадох дума на Хауърд за това – ще избере доброто.
Тя взе чашата с чай, после я остави отново на линийката, без да отпие.
— Аз го мразех. Презирах го. Но сега си мисля, че постъпих с него прекадено жестоко. Дори за толкова зъл човек, какъвто беше. Дори… като се вземе предвид какво стори на мен и на теб.
Пендъргаст обмисли няколко отговора, но реши, че нито един няма да е подходящ.
— Ти го направи такъв, какъвто беше – продължи тя с тих глас и очи, впити в огъня. – Той ми разказа за Събитието.
— Да – отговори простичко Пендъргаст. – Беше глупава, детинска грешка. Всеки ден съжалявам за нея. Ако бях знаел, никога не бих го накарал да влезе в този ужасен уред.
— Не това ме тревожи. Измъчва ме това, че въпреки всичко направи опит да се измъкне от мрака, в който прекара толкова години. Създаде Халсиън. Той трябваше да е неговото убежище от света, мястото, където можеше да се чувства в безопасност. Също така си мисля, че го направи, за да осигури на света безопасност от самия себе си. Но направи грешката да се влюби в мен. А аз… аз бях погълната от жаждата за отмъщение.
Внезапно тя погледна Пендъргаст право в очите.
— Нали разбираш, че двамата сме двете страни на една монета. Ти отчасти направи от Диоген чудовището, което той беше. А сега аз унищожих добрия човек, който се опитваше да стане.
— Наистина ли смяташ, че ти е казал истината? – нежно попита Пендъргаст. – Че те обича? Че е напуснал пътя на злината и извратеността?
Констънс си пое дълбоко дъх.
— Той остави зад гърба си своето зло „аз“, дотолкова, доколкото е могъл. Не мисля, че някога ще се освободи напълно от него. Не изцяло. Да: обичаше ме. Излекува ме, спаси ми живота. Щеше да го направи дори да не се бях съгласила да остана на Халсиън. Дните, които прекарахме заедно… не би могъл да направи такива неща, да каже такива неща, ако не е бил дълбоко влюбен.
— Разбирам. – Пендъргаст се поколеба. – Прости моята прямота, но какви… ъъъ… неща сте правили?
Констънс направо замръзна на стола. Известно време не отговори. Когато го направи, почти шепнеше:
— Алойшъс, надявам се да разбереш, че искам тържествено да ми обещаеш повече никога да ми задаваш този въпрос.
— Разбира се. Прости моята недискретност. Последното, което искам, е да любопитствам или да те унижавам по някакъв начин.
— Всичко е забравено.
— Има нещо, което Диоген ми каза малко преди да дойдете.
— Да?
— Отбеляза, че моят син… нашият син трябва да е нещо повече от галион на далечен и таен манастир. Той е и момче, а момчетата имат нужда от своите родители, не само от последователи сред вярващите в краката си.
— Посещавала си го – отбеляза Пендъргаст.
— Да. И знаеш ли какво: монасите дори не пожелаха да ми кажат неговото религиозно име. Казаха, че е тайна, която може да знаят само посветените и за нея не бива да се говори на глас. – Тя поклати глава. – Той е мой син… обичам го… а дори не зная това име.
Сега дишаше по-учестено.
— Взех решение. Ще отида при него.
— На посещение?
— Ще живея с него. В манастира.
Пендъргаст бавно остави книгата настрана.
— Искаш да кажеш, че ще напуснеш „Ривърсайд Драйв“?
— Защо не?
— Защото… – Пендъргаст беше затруднен. – Защото ние имаме…
Констънс рязко стана на крака.
— Алойшъс, какво точно имаме?
— Изпитвам дълбока загриженост за теб.
— А аз… аз те обичам. Обаче онази нощ в странноприемницата „Капитан Хъл“ ти ясно ми даде да разбера, че не отвръщаш на моите чувства.