Обсидиановата стая

Изпълнителният директор запълзя по корем. Трябваше да елиминира стрелеца. Смяташе, че има предимство заради очилата за нощно виждане, макар че не можеше да е сигурен, че Диоген няма.

Докато пълзеше, отново чу тих плисък. Явно мъжът се оттегляше. От позицията си по корем се прицели по звука и стреля два пъти.

Това подплаши стрелеца да ускори оттеглянето си и Лонгстрийт чу поредица от плискания, които му позволиха да се прицели по-добре. Отново даде два изстрела и реши, че е чул тихо стенание.

Скочи на крака и хукна към звука, нагази във водата и пое по тесен, плитък, виещ се между мангровите дървета канал. Стреля веднъж, после още веднъж малко по-встрани, за да държи стрелеца под напрежение и да потисне неговия ответен огън. Сред дърветата беше много тъмно, но с очилата си виждаше отлично. Молеше се стрелецът да не вижда толкова добре. Червен две беше зад него откъм лявата му страна, описвайки полукръг, за да отреже пътя на мъжа. Беше измислил така настъплението, че да няма поражения от приятелски огън. Обаче искаше първи да стигне до него. Ако това беше Диоген, щеше собственоръчно да го убие и този план му позволяваше да има отлично извинение, щом го направи.

Спря да се ослуша. Пред очилата му се мярна някакво размазано движение, но беше твърде бързо, за да може да се прицели. Продължи напред и стреля веднъж, бързайки по тесните канали между мангровите дървета. Приближаването му подплаши стрелеца. Чу пукот и плискане на вода, докато мишената бързаше с все сили да се измъкне.

Откъм дърветата долетя друг изстрел, който прекърши клона до рамото му и Лонгстрийт се хвърли във водата. Копелето май не беше толкова подплашено, колкото предполагаше. Още два изстрела, които минаха над него, после пукотът на клони и плискането на вода продължиха, докато стрелецът продължаваше да отстъпва.

Не беше далече и шумът бе отлична мишена.

Лонгстрийт стана, прицели се грижливо и стреля. Чу се вик, след това плисък и настъпи тишина.

Той забърза през сплетените мангрови дървета и стигна до стрелеца. Вгледа се невярващо в него: беше млада жена, просната по гръб и цялата в кръв. Очите й бяха широко отворени. За секунда Лонгстрийт си помисли, че това трябва да е Констънс Грийн. Не, това със сигурност не беше жената, която бе видял на снимка по време на брифинга. Всъщност с известен шок установи, че знае коя е тя. Разпозна лицето й от полицейските снимки и видеозаписите, които беше гледал. Флавия Грейлинг го гледаше вторачено с бляскави, пълни с омраза очи. Тъй като силите й намаляваха, се опита да вдигне пистолета, но той се пресегна надолу и го измъкна от ръката й. В другата тя стискаше опасен на вид нож за широката ръкохватка. Гримасничейки от болка, се надигна, сякаш искаше да го хвърли… но падна обратно по гръб.

Колегата му се появи изотзад.

— Какво, по дяволите, става? Момиче?

— Да.

Лонгстрийт не можеше да си представи какво прави тя на Халсиън. Цялата работа се превръщаше в абсолютна каша. В края на краищата Пендъргаст излезе прав.