Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Помещението изглеждаше съвсем различно от времето, когато за първи път се върна от Олбъни с радост в сърцето въпреки скръбта заради смъртта на господин Пендъргаст. Странното заболяване на сестра й, което в началото се влошаваше все повече, изведнъж изчезна по начин, който лекарите описаха като истинско чудо. Но когато се върна на „Ривърсайд“ № 891, какво да види: не само къщата беше празна, но жълти полицейски ленти опасваха точно това помещение! Един кратък разговор с приятеля на господин Пендъргаст лейтенант Д’Агоста уреди въпроса. На следващата сутрин той дойде лично да ръководи свалянето на тази ужасна лента. Тогава й съобщи изненадващата и прекрасна новина, че господин Пендъргаст в края на краищата не се е удавил, а сега по своя воля се занимава с един от своите случаи. Без съмнение щеше да се появи, когато реши. Вероятно съвсем скоро.
Лейтенантът обаче не беше отговорил на другите й въпроси: къде е Проктър? Къде е Констънс? Не можеше да каже дали Д’Агоста крие от нея истината, или просто и той не знае.
Точно преди да замине за Олбъни, беше чула Констънс да обявява намерението си да се премести в мазето под мазето… място, където тя не беше влизала. Изглежда обаче, че по време на нейното отсъствие тези планове се бяха променили. От стаята на Констънс липсваха куфари. Проктър също го нямаше и сякаш беше заминал набързо: стаята му беше разхвърляна – нещо напълно необичайно за човек като него, голям поклонник на реда и чистотата.
Сигурно, когато се върне господин Пендъргаст, той ще обясни всичко. Преди много години й беше дал ясно да разбере, че това не е неин дом и не й е работа да се занимава с тези странни заминавания и връщания.
Госпожа Траск премина от балната зала в библиотеката. Тук веселата ноемврийска светлина липсваше, защото, както обикновено, капаците на прозорците бяха затворени, а пердетата дръпнати. Голямото помещение бе осветено само от една-единствена лампа „Тифани“. Госпожа Траск започна да шета: бършеше прах и подреждаше, но всъщност помещението си беше безупречно. Тя го оправяше всеки ден, откакто се беше върнала, и го почистваше по-скоро по навик, отколкото поради нужда.
Разбира се, беше свикнала с честите отсъствия на господин Пендъргаст, но Проктър и Констънс много рядко ги нямаше. Сега, когато и тримата отсъстваха, всичко беше странно. Замъкът изглеждаше дори по-голям от обикновено и беше пълен със самота и обгръщаща всичко пустота, която караше госпожа Траск да се чувства твърде неудобно. Всяка вечер, когато си лягаше, заключваше не само вратата на стаята си, но и тази, която водеше към жилищата на прислугата.
Помисли си да опита да се обади по телефона, но осъзна, че не знае нито номера на господин Пендъргаст, нито този на Проктър. Естествено Констънс нямаше телефон и не искаше да има. Щом се върнат обаче, тя щеше да се погрижи за…
В този момент откъм входната врата се чу глухо почукване.
Госпожа Траск спря да бърше прах. На „Ривърсайд Драйв“ № 891 посетителите бяха рядкост. Като изключим идването на лейтенант Д’Агоста, когото сама повика, си спомняше само две посещения през последните дванайсет месеца. Първото се бе оказало наистина много печално, а второто предизвика внезапното заминаване на господин Пендъргаст и Констънс за Ексмут, което съвсем доскоро смяташе, че е завършило трагично.
Икономката остана на мястото си.
Няколко секунди по-късно чукането се възобнови: беше толкова силно, че заеча из цялата къща.
Каза си, че това не е неин дом, за да отваря вратата. Въпреки това нещо й подсказа, че след като няма никого другиго, господин Пендъргаст би желал тя да го направи. Беше ярка слънчева сутрин. Каква беше вероятността да е крадец или някакъв друг нехранимайко?
Излезе от библиотеката и отново прекоси балната зала, мина през дългата тясна трапезария и влезе в предното фоайе. Тежката входна врата се издигаше пред нея като зловещ портал, монолитна и без шпионка в дебелото дърво.
Както си стоеше там, се чу трето чукане и тя леко подскочи.
Това беше смешно. Госпожа Траск си пое дълбоко дъх, отключи, освободи резето и с известно усилие дръпна вратата да се отвори. И едва потисна писъка си.