Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Пред нея стоеше мъж: човек, който сякаш беше в последния стадий на немощ. Ризата му беше мръсна и накъсана почти на ивици. Вътрешната страна на яката беше черна. Полумесеци тъмна пот бяха засъхнали под мишниците. Въпреки че беше ноември, мъжът нямаше палто. Панталоните му бяха, ако това беше възможно, в дори по-жалко състояние от ризата. Единият маншет беше скъсан и се полюшваше над невероятно мръсния крак под него. Другият беше срязан или по-вероятно разкъсан на прасеца. Платът върху едното му рамо и единия крачол бе зацапан със засъхнала кръв. Но това, което най-много я шокира, беше изпитото и мършаво лице на мъжа. Косата му се беше сплъстила и прилепнала към черепа като кепе. Кожата му бе покрита с толкова дебел слой мръсотия, кал кръв и прах, че й беше трудно да различи расата му. Брадата му беше сплетена като птиче гнездо и завършваше с няколко заострени краища. А очите му: два тлеещи въглена, хлътнали в дълбоки лилаво-черни орбити.
Тя се хвана за вратата и точно се готвеше да я тръшне, когато осъзна, че призракът, застанал пред нея, е Проктър.
— Господин Проктър! Божичко! – възкликна госпожа Траск, докато отваряше широко вратата. – Какво се е случило с вас?
Той направи една несигурна крачка напред, после още една, а после рухна на колене.
Тя се приведе и му помогна да се изправи на крака. Изглеждаше повече от изтощен.
— Какво се случи? – попита тя отново, докато го превеждаше през трапезарията.
— Дълга история. – Гласът му беше слаб, повече приличен на шепот. – Може ли да ми помогнете да стигна до стаята си. Трябва да легна.
— Разбира се. Ще ви донеса малко бульон.
— Констънс…? – измърмори той.
— Не е тук. Не знам къде е отишла. Мисля, че лейтенант Д’Агоста има представа. Трябва него да попитате.
— Ще го направя.
— Имам прекрасна новина. Вие може би вече знаете? Господин Пендъргаст е жив. Не се е удавил. Върнал се е за кратко, после отново заминал. Доколкото знам, преди седмица.
Само за миг двата въглена вместо очи проблеснаха по-ярко.
— Хубаво. Това е хубаво.
Почти бяха прекосили балната зала, когато Проктър изведнъж спря.
— Госпожо Траск?
— Да?
— Ако нямате нищо против, мисля тук да полегна.
— Нека поне ви заведа до дивана в библиотеката, където ще…
Обаче още докато говореше, Проктър се пусна и свлече на студения мраморен под, където остана да лежи неподвижно, припаднал от умора.
Една седмица по-късно
3 декември
Пендъргаст остави настрана дебелия том, който четеше – „Гьодел, Ешер, Бах“ от Дъглас Хофстатър – блестяща, макар и на места неясна книга, и погледна към Констънс Грийн. Тя седеше срещу него, кръстосала целомъдрено крака върху ниска кожена табуретка. Пийваше френски чай „Едиар Меланж“ с мляко и захар, вторачена в огъня.
— Констънс, знаеш ли какво осъзнах току-що?
Тя го погледна въпросително с повдигнати вежди.
— Че последния път, когато седяхме в това помещение, ни посети Пърсивал Лейк.
— Прав си. И както се казва, това е началото на друга история. – После отново се зае със своя чай и се втренчи в пламъците.
Госпожа Траск и Проктър се появиха безмълвно на прага на вратата. Икономката отдавна се беше оправила от шока и се радваше, че всички отново са заедно. Проктър също приличаше на своето старо стоическо аз и единствената видима следа от неговото изпитание беше лекото накуцване. Резултат, както обясни той, от лъвско ухапване и прекосяването пеша на двеста километра непроходима пустиня.
— Извинете, господине – обърна се госпожа Траск към Пендъргаст. – Просто искам да знам можем ли да направим нещо за вас, преди да вечеряме?
— Благодаря, няма какво – отговори Пендъргаст. – Освен ако Констънс не се нуждае от нещо?
— Благодаря, нямам нужда от нищо – отговори тя.
Госпожа Траск се усмихна, направи реверанс и си тръгна. Проктър, вечният втори, само кимна, преди да поеме след икономката към кухнята. Пендъргаст взе книгата си и се престори, че продължава да чете, макар тайно да наблюдаваше Констънс.
Тя беше прекарала последната седмица в частна клиника във Флорида, възстановявайки се от раните, които бе получила при битката с Флавия, и днешната вечер беше първата, след като се прибра в замъка на „Ривърсайд Драйв“. През изтеклата седмица бяха разговаряли надълго и широко и всеки разказа подробно как е прекарал този месец на раздяла. Сега всички недоразумения бяха изяснени, но в интерес на истината трябваше да признае, че тя не приличаше на себе си, поне доколкото той можеше да каже, откакто напусна Халсиън. Цялата вечер изглеждаше неспокойна и потънала в мисли: започваше да свири някакво парче на клавесина, но спираше в средата на пасажа. После взимаше книга със стихове и се вглъбяваше в тях, обаче повече от половин час не прелистваше и страница.