Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Къде беше тя?
— До морския музей, живее в някаква каравана с гаджето си.
— Ти си говорил с нея. — Не беше въпрос.
— Точно идвам оттам — кимна той. — Макар да съзнавам, че това отново сигурно започва да ти звучи познато и предварително ти се извинявам, но сигурно няма да си щастлива от нещата, които открих.
— Кажи ми.
— Йосемайт.
— Какво за него?
— Ами там са отишли, когато миналата седмица времето се промени. Отишли са миналия четвъртък и са останали до неделя. — Той разпери ръце. — Което означава, че не е дала никакви хапчета на Кели Ръснак в петък вечерта. А ако ти трябва още…
— Разбира се, удари ме, когато съм повалена.
— Баща й може и да е споменал пред нея името на Кели, но според мен тя не го е запомнила. Когато я споменах като лаборантката на майка й, Ким попита: „Кой, кой?“. Допускам, че може и да се е преструвала, но ако е така, явно е много, много по-добра, отколкото бих предположил.
Джина безсилно се облегна на стената.
— Ей, добре ли си?
Тя се опита да се усмихне смело.
— Просто съм изморена. — Вдигна поглед към него. — Не мога да повярвам, че моят човек ще затъне заради това. Толкова е несправедливо.
— Ще имаш и друг шанс.
Очите й блеснаха немощно.
— Не искам друг шанс. Искам да го измъкна сега, докато все още мога. Пропускаме нещо. Знам го. Тук някъде е, а не мога да го уцеля.
— Е, сигурно се подразбира, но ако ти хрумне нещо друго, на твое разположение съм по всяко време.
— Ти си добър човек, Уайът — вече истински се усмихна тя. — И се справи чудесно. Ще те имам предвид.
— По всяко време. И, Джина?
— Да.
— Не се измъчвай толкова. Стюарт ще има нужда от теб на процеса.
— Прав си, прав си — изправи се тя. — Приятна вечер, Уайът.
— И на теб.
Само че Джина не прекара приятна вечер.
Вече бе осем и четирийсет и три. Главата й сякаш беше притисната с бодлива тел, а очите й сякаш бяха пълни със ситен пясък. Отдавна бе извадила и бе разпростряла върху масичката за кафе цялото съдържание на адвокатското си куфарче. Вече бе прегледала почти всяка страница — поне всичко, което й се струваше смислено — най-малко два пъти.
Сега бе решила, че дори съвсем косвено свързаните с делото подробности трябва да бъдат внимателно прегледани, и отново се бе заловила да прехвърля всички документи. В отчаянието си се взира цяла вечност в касовата бележка от бензиностанцията с надеждата да открие нещо, което да помогне на случая й. Дали пък да не се обади в бензиностанцията и да попита дали часовникът на принтера не е бил изключен около час и нещо. Дори не бе отишла и опитала лично да провери времето — може би това бе липсващата подробност.
Обаче докато си отбелязваше да помоли Уайът Хънт да провери, знаеше, че не е така.
Отново прочете протокола от първия разговор на Стюарт с Джул. Всички глупави признания, които подчертаваха мотивите му, очевидното отсъствие на скръб, възражението му срещу аутопсията, предположението му за викодина, алкохола и за температурата в горещата вана. Всичко бе разбираемо и всичко беше неразумно. Приключи с тези страници и напосоки взе друг лист от купчината — снимката на Стюарт, на Джед Конли и на другия им приятел по време на излета им в Битъррут. Обърна я, погледна надписа на гърба, почерка.
Нищо.
Кой изобщо беше този третият? Друга подробност, която не знаеше. Друг факт, който беше пренебрегнала, друга бележка за Хънт. А и какво бе станало с „Няма да убиваш“, докато Стюарт беше в затвора? Може да се е опитал отново да се свърже с него чрез компютъра в дома на Стюарт. Може дори да е признал, че е убил Карин, и никой да не знае. Тя със сигурност не знаеше, защото не беше отишла да провери.
Вбесена от себе си и от своята некомпетентност, Джина седна на дивана и погледна към бара си — едно уиски щеше да й се отрази добре в момента, а след това веднага на телефона. Отчаяно се нуждаеше да поговори с някого. Не беше късно. Можеше да се обади на Дизмъс или на Уес и просто да даде отдушник на чувствата си или да обсъдят стратегията. И двамата бяха изпадали преди в положение като нейното. Един от тях щеше да й помогне да преодолее отчаянието.
Или пък — връхлетя я внезапно и с пълна сила палавата мисъл — можеше да се обади на Джед и да разпусне по друг начин. Имаше визитната му картичка с личния му номер от деня, в който я бе запознал със Стюарт. Щяха да бъдат дискретни. Никой никога нямаше да разбере.