Кървава разходка [bg]

Предният паркинг беше претъпкан и ние трябваше да паркираме в най-отдалечения край, близо до Ла Сиенега. „Стерео Гълор“ представляваше двуетажна огромна постройка със сиви гумени подови настилки и кафяви пластмасови прегради на отделенията. Телевизионните екрани работеха без звук; тези премигващи, пулсиращи центрове за забавление излъчваха разнородни ритми; продавачи в яркозелени жилетки показваха последните модели на зашеметените клиенти. Отделът за кинокамери се намираше в дъното на втория етаж.

Управителят беше дребен, мургав, забързан човечец на име Албърт Мустафа, с добре оформени черни мустаци и толкова дебели стъкла на очилата, че светлокафявите му ириси изглеждаха отдалечени на километри. Той ни отведе в едно сравнително спокойно ъгълче, зад високи прожекционни апарати в цветни кутии. Какофонията, нахлуваща отдолу, се просмукваше през гумените покрития на пода. Мари Синклер би се чувствала тук като у дома си.

Снимката на Клеър Арджънт предизвика недоумяващ поглед. Майлоу То попита за значителни видео покупки.

— Преди шест месеца ли? — запита той.

— Преди пет или шест месеца — потвърди Майлоу. — Името би могло да бъде Уорк, Криминс или Орсън. Търсим някой, който да е закупил значително количество видеооборудване или кинокамери.

— Какво значи значително? — попита Мустафа.

— Какви са обичайните ви продажби?

— Няма нищо обичайно. Защото камерите варират от петдесет долара до близо хиляда. Можем да ви предложим базова видеоапаратура за по-малко от триста, но можете да намерите и хай-тек и тогава ще ви трябват сериозни пари.

— Всяка продажба се регистрира в компютъра, нали?

— Би трябвало.

— Категоризирате ли клиентите си въз основа на това колко са похарчили?

— Не, сър.

— Много добре — заяви Майлоу. — Какво ще кажете да проверим продажбите на видеоапаратура за над хиляда долара отпреди четири до шест месеца. Ще започнем с тази дата. — Той посочи деня на убийството на Клеър.