Кървава разходка [bg]

— Орсън сам ли живееше?

— Доколкото знам. Виждал съм го с няколко жени; дали ги е снимал или не, не знам. Какво е направил, за да дойдете тук?

— Доста работи — отговори Майлоу. — А как изглеждаха жените?

— Едната беше от типа на рокаджийките — руса коса, една такава щръкнала, много грим. Беше тук, когато дойдох за наема. Каза, че е приятелка на Орсън, той не бил вкъщи, но тя щяла да му предаде думите ми.

— Колко годишна?

— На двайсет-трийсет, човек трудно може да каже заради целия онзи грим. Въобще не бе груба — всъщност беше възпитана. Обеща да предаде на Орсън. Цяла седмица не стана нищо, аз отново дойдох, но нямаше никого. Оставих бележка, мина още седмица и Орсън ми изпрати чек. Нямаше покритие.

— Помните ли от коя банка беше?

— „Санта Моника Банк“, булевард „Пико“ — отговори Итатани. — Сметката била закрита, имал я само за седмица. Дойдох за трети път, погледнах през прозореца, видях, че оборудването му е тук. Трябваше да го изгоня още тогава, но се нуждаех от парите. Дори и да спечелиш в „Малки награди“, опитай се да си ги вземеш. И аз му оставях още бележки. Той ми се обаждаше по телефона в отговор, но винаги късно през нощта, когато знаеше, че не съм си в офиса. — Нервно сви пръсти. — „Съжалявам, пътувах.“ „Сигурно в банката е станала някаква грешка.“ „Ще ви изпратя парите в брой.“ Другия месец трябваше да ги получа, но той вече си бе отишъл.

— А втората жена? — попита Майлоу.

— С нея не съм се срещал, само я видях с него. Влизаше в колата му — това е друго нещо. Колата му. Жълт корвет. Страхотия. За това имаше пари. Времето, по което видях втората жена, беше почти същото — преди около пет-шест месеца. Бях дошъл да си прибера наема, в къщата нямаше никого. Оставих бележка и си тръгнах с колата; бях стигнал почти до средата на квартала, когато видях корвета на Орсън и обърнах. Орсън паркира и излезе от колата, но трябва да ме е видял, защото пак се качи и подкара. Когато се разминавахме, му махнах, но той не спря. Тя беше на седалката до шофьора. Брюнетка. Вече бях виждал блондинката, помня, че си помислих: „Не може да си плати наема, но може да си позволи две приятелки!“

— Помислихте, че брюнетката му е приятелка, така ли?

— Беше с него посред бял ден. Отиваше в дома му.

— Какво друго може да ни кажете за нея?

— Не можах да я разгледам много добре. Стори ми се по-възрастна от блондинката. Нищо особено. Когато минаха край мен, тя гледаше през прозореца. Право в мен. Нито се усмихваше, нито нищо. Помня, че си помислих, че е объркана — сякаш се питаше защо Орсън бе побягнал, но… Наистина не мога да кажа нищо повече за нея. Брюнетка, това е всичко.