Кървава разходка [bg]

Гаражът — продълговата постройка с плосък покрив и двойна широчина, която заемаше една трета от малкия заден двор, бе твърде голям за къщата.

Отбелязах си това.

Итатани отключи плъзгащата се метална врата и я избута.

— Разширих го преди няколко години, като си мислех, че по този начин ще мога по-лесно да давам мястото под наем.

Вътре стените бяха облицовани с евтина имитация на дъб, подът беше циментов, таванът беше с открити греди и от него, закачена на едно трупче, висеше флуоресцентна лампа. Миризмата на някакъв дезинфекционен препарат ме удари в носа.

— И тук сте почистили — каза Майлоу.

— Първото място, което почистих — отговори Итатани. — Фризьорът беше развъдил тук котки. Против правилата — нямаше разрешение да отглежда домашни животни. Навсякъде разхвърляни кутии и драскотини. Трябваха ми няколко дни, за да проветря от вонята. — Той подуши въздуха. — Най-после!

Майлоу обходи гаража, огледа стените, после пода. Спря в задния ляв ъгъл и ми кимна да отида при него. Итатани също се приближи.

Бледо петно с цвят на кафе, безформено, с площ осемнадесет или деветнадесет сантиметра.

Майлоу клекна и приближи лицето си плътно до стената, като ми я сочеше. Засъхнали петънца от същата материя бяха изпъстрили стените. Кафяво върху кафяво, едва забележими.

Итатани каза:

— Котешка урина. Успях да изстържа някои петна.

— Малко по-тъмни са.

Майлоу стана и извънредно бавно обходи задната стена. Отстъпи на няколко крачки и отбеляза нещо в бележника си. Още едно петно, само че по-малко.

— Какво? — попита Итатани.

Майлоу не отговори.

— Какво? — повтори Итатани. — О, вие не… О, не…

Сега за пръв път наистина се потеше.

Майлоу се обади по клетъчния телефон на екипа за оглед на местопрестъпления, извини се на Итатани за безпокойството и му нареди да седи по-далеч от гаража. После извади жълта лента от колата си без опознавателни знаци и я опъна през алеята за коли.