Бягството [bg]

— Значи ти е светнало как е пъхнала диска в джоба на брат ми? — втренчено я погледна той.

— С помощта на магия — каза тя, докато се отдалечаваше от метростанцията.

— Добре ли е да шофираш в твоето състояние?

— Чувствам се окей. Твоето състояние ме безпокои повече.

— Не знам за какво говориш.

— Имам предвид твоето шофиране допреди малко, което беше доста опасно. И с което би трябвало да се гордееш.

Той пусна проследяващото устройство в поставката за чаши.

— Това вече не ми трябва, а твоите хора обичат рециклирането.

— Ще ми разкажеш ли какво точно се случи тази нощ? — попита тя, игнорирайки подмятането му.

— Звучиш така, сякаш си била на първия ред — отбеляза той.

— Всъщност бях в зоната на разкървавените носове. Затова те моля за кратко обобщение.

— Това означава ли, че знаеш кои бяха онези в черните автомобили? — изгледа я той.

Тя безрадостно се усмихна.

— Защо питаш? Аз бях само зрител.

— Реших, че като шпионин трябва да имаш някакво логично обяснение. Тази територия е по-скоро твоя, отколкото моя.

— Кого охраняваше тази нощ, Пулър?

— Не съм сигурен, че разбирам въпроса — намръщено отвърна той.

— Получи есемес и излетя от болничната стая, без да кажеш къде отиваш. А после изведнъж се оказваш участник в надпревара с автомобили насред Вашингтон. — Тя отби до тротоара, изключи от скорост и се извърна към него. — Трябва да си имал много важна причина за това. Или по-скоро, човек.

— Не съм сигурен, че разбирам какво очакваш да ти кажа, Нокс.

— Ти винаги си бил на страната на истината. Заведе ме на гробището, за да ми дадеш пример с отдавна мъртвите братя Къстър. Уверяваше ме, че никога не си ме лъгал и няма да ме излъжеш. Какво беше това? Да си направиш майтап, а?

Край на тази тирада сложи юмрукът й в челюстта му въпреки шините върху счупените й пръсти и всичко останало.

Заболя го, защото тя знаеше как и къде да удря. Но той не обърна почти никакво внимание на болката, защото от думите й го заболя много повече.

Нокс разтри наранените си пръсти, докосна брадичката му с длан и се извърна към прозореца.

— Ако не проговориш, няма да стигнем доникъде — тихо каза тя.

— Не съм сигурен, че мога, Нокс — поклати глава той. — Никак не съм сигурен.

След тези думи изпита чувството, че някой изведнъж е напълнил корема му с лед.

— Боя се, че това не може да реши въпроса, Пулър. Залогът е твърде голям.

Той я погледна. Тя държеше телефона си в ръка.

— На кого звъниш?

— Имам телефоните на много хора. Имената на повечето от тях без съмнение ще ти бъдат познати. Виждаш ги всекидневно във вестниците или по телевизията. Те свикват пресконференции, определят политиката и разкриват нови перспективи пред страната. Те се грижат за нашата сигурност и се борят с враговете ни. Дори за миг няма да се поколебаят да ти отнемат всички ордени, медали и униформи, а след това да те заключат завинаги, ако се окаже, че човекът в пикапа е онзи, за когото мисля.