![Господари на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/4/gospodari-na-vojnata-bg-download.jpg)
Господари на войната [bg]
- Автор: Райан Крис
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Джей Ей Ем Джи Букс
- ISBN: 978-619-90117-2-0
- Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Донесете ми една бира — каза Дани.
Сервитьорката се отдалечи от масата.
Дани отново се взря в открехнатия прозорец на третия етаж. Ако стаята беше с климатик, в тази задушна нощ би било нормално той да е затворен плътно. Освен, разбира се, ако някой не искаше да чува какво става навън. А Таф несъмнено би предпочел да разчита не само на очите, но и на ушите си.
Сервитьорката му донесе бирата. Дани отпи от нея, като продължаваше да гледа към прозореца. Беше сигурен, че Таф е в тази стая. Не му оставаше нищо друго, освен да чака.
За трети път я заливаха с вода. За трети път Клара беше обзета от толкова силна паника, че й се струваше, че ще полудее. Докато водата нахлуваше в носа и гърлото й, тя се опита да извика, че наистина е шпионка. Ако можеше, щеше да каже всичко, което мъжът искаше да чуе, за да бъде сложен край на мъките й. В момента, в който си помисли, че със сигурност ще се удави, ако мъчението продължи още няколко секунди, водата спря да тече върху лицето й и леглото беше върнато в хоризонтално положение.
Ниският мъж беше застанал до таблата откъм краката й и я гледаше с любопитство, сякаш виждаше някакъв рядък екземпляр. Единият от надзирателите беше излязъл от стаята. Другият шляпаше върху мокрия под и навиваше маркуча върху шиповете. После ниският мъж каза нещо на арабски и след като надзирателят излезе от стаята, се ухили злобно с похот в очите. На Клара веднага й стана ясно какво ще последва.
Мъжът застана до леглото и бавно приближи гадната си уста до нейната. Дъхът му я блъсна в носа — вонеше на цигари, на кафе и на развалени зъби. Устните му се впиха в нейните, докато се опитваше да вкара сухия си език в устата й. Клара стисна зъби. Езикът на мъжа се плъзна по тях и проникна в кухината на бузата й. Клара започна да върти глава, но мъжът хвана с едната си ръка кичур от косата й, за да я задържи неподвижна. С другата стискаше гърдите й, забивайки нокти в плътта. После я придвижи надолу и започна да я опипва между краката.
Изведнъж спря и отстъпи назад. Погледна я надменно и жадно. Не можеше да я понася, но нямаше търпение да я обладае. Започна да си разкопчава колана.
Клара си обърна главата настрани и затвори очи. Чу го как свали ципа на панталона си. Макар че изпитваше отвращение, не успя да се въздържи. Отвори леко очи и го видя как стои до нея със смъкнат панталон и щръкнал пенис. Тръгна към нея — изглеждаше смешен и в същото време страховит. Клара изхълца и затвори очи. Усети отново вонящия му дъх на няколко сантиметра от себе си.
Не беше в състояние да направи нищо, за да го спре.
21:30 ч.
Бирата на Дани вече се беше стоплила. Беше отпил само три пъти от нея. Сервитьорката се мотаеше наоколо, опитвайки се да му подскаже, че е крайно време да си тръгне, след като си е поръчал само една бира, която даже не е изпил.
Всички маси вече бяха заети и имаше място само на бара — в ресторанта непрекъснато прииждаха чужденци и местни хора, за да си отдъхнат от всекидневието в разгара на гражданската война. Никой от тях не подмина Дани, без да го огледа. Той беше нащрек, макар че посетителите имаха вид на хора, които просто искат да прекарат няколко приятни часа в ресторанта. Очакваше да се появи Хектор или Ди Фрайз, но вероятно приятелите на Таф бяха в хотелската стая. Вероятно не си бяха намерили други развлечения. Скоро щеше да разбере.
Хотелът далеч не беше толкова оживен, колкото ресторанта. Дани беше видял в него да влиза само един човек, който отвори вратата с карта. Това може би щеше да се превърне в проблем.
Отпи от бирата. До бара сервитьорката разговаряше с някакъв арабин, облечен в костюм. Двамата гледаха в неговата посока. Мъжът тръгна към масата му. Беше с лъскава черна коса и сервилно изражение върху лицето. Носеше златен пръстен с монограм, а върху вратовръзката му имаше мазно петно.
— Съжалявам, сър — каза мъжът и се поклони леко. — Тази маса е резервирана.
Дани се обърна към него и попита:
— От кого?
Мълчание.
— От наши редовни клиенти — отвърна най-накрая мъжът.
Без да го погледне, Дани си бръкна в джоба и извади пачка банкноти. Хвърли сто долара на масата и продължи да обхожда с очи масите и бара.
Мъжът грабна банкнотата и попита:
— Господинът желае ли да поръча още нещо?
Дани поклати глава, но после се сети нещо и извика:
— Почакайте — Погледна към двете проститутки, които все още седяха на бара в очакване на клиенти. — Нужна ми е жена. Някоя, която говори английски.
— Разбира се — отвърна мъжът и кимна учтиво.
Приближи се до бара и заговори на едната от жените. Тя веднага стана от столчето и тръгна с поклащаща се походка към масата на Дани.