Господари на войната [bg]

Извади сателитния телефон и набра номера на посланика, като продължаваше да наблюдава колите. Видя светлина в едната от тях в момента, в който телефонът на посланика даде сигнал.

Телефонът иззвъня осем пъти. Защо посланикът не отговори веднага? Дали изчакваше нещо? Или обсъждаше с някого как да постъпи?

— Ало? — каза най-после посланикът.

Гласът му прозвуча предпазливо.

— Водите ли ги? — попита Дани.

— Носите ли парите?

— Не ми отговорихте на въпроса.

Мълчание.

— Трима мъже и една жена. И четиримата са в тежко състояние.

— Искам да ги видя. Кажете им да слязат един по един и да се отдалечат от колите.

— Първо ми покажете парите.

— Няма начин. Условията определям аз. Ще получите парите, след като се уверя, че сте довели моите хора.

Мълчание. Вратата на колата откъм мястото до шофьора се отвори и от нея се появи човешка фигура.

Дори и на зелената светлина на прибора за нощно виждане Дани успя да различи синините и раните по лицето на Бъкингам. Бузите му бяха подути, а очите — подпухнали. Накуцваше и трепереше. Явно в Мухабарат го бяха подложили на жестоки изтезания.

След него от колата слезе Клара. Лицето й не беше толкова подуто, но начинът, по който вървеше, показваше, че е била измъчвана още по-жестоко. Вероятно я бяха изнасилили. Опитваше се да си държи ръцете вдигнати, докато се приближаваше към Бъкингам.

Появи се следващата фигура. Дани изпита ужас и в същото време облекчение. Беше Спъд или някакво негово жалко подобие. Главата му беше обръсната, носът му беше счупен, а устните — сцепени. Лявата му ръка висеше под ъгъл от рамото му — явно беше извадена от ставата. Дани потрепери от мисълта за болката, която партньорът му изпитваше. Той също куцаше, но очите му шареха във всички посоки в очакване на евентуална опасност. Дали беше наясно с това, което се случваше? Съдейки по подозрителния поглед, който хвърли към пежото, Дани разбра, че Спъд не знае нищо.

А после се появи Грег. Нещастникът даже не можеше да върви. Двама сирийци — вероятно хората на посланика, които ги бяха измъкнали от Мухабарат, — бяха преметнали ръцете му през раменете си и го носеха. Главата му, която също беше обръсната, се люлееше и Дани си помисли, че може би е в безсъзнание.

Но поне всичките бяха налице.

Дани отново проговори по телефона.

— Слезте от колата. Накарайте приятелите си от полицията да се отдръпнат на двайсет метра от моите хора. После искам от вас да застанете на десет метра пред колите и да държите телефона до ухото си. Ако по някакъв начин усетя, че двамата сирийци подслушват разговора ни, няма да ви дам парите.