Господари на войната [bg]

Дани отново се обърна към хотела. Беше убеден, че Таф е пристигнал рано и е наел стая с изглед към улицата. И сега стоеше до прозореца й, наблюдаваше внимателно околността, за да избегне всякакви изненади, и чакаше. Дали Хектор и Ди Фрайз бяха с него? Или се бяха отдали на забавления?

Дани си погледна часовника: 21:00. До срещата на Таф с човека, който щеше да му предаде парите, оставаха три часа. Чудеше се какво да направи. Да се промъкне веднага в хотела и да се опита да открие Таф? В никакъв случай. Таф щеше да отреагира веднага, ако усетеше, че някой се приближава до стаята му преди уречения час. В случай че Хектор и Ди Фрайз бяха с него, тримата щяха да бъдат в по-изгодна позиция от Дани. Не биваше обаче да остава тук — паркираната в продължение на три часа кола с шофьор зад волана със сигурност би събудила подозрение. Може би трябваше да влезе в хотела и да разпита служителката на рецепцията. Бързо отхвърли тази идея. Дори и тя да говореше английски, вероятно Таф й беше дал няколко долара, за да не казва, че се е регистрирал в хотела, ако някой случайно го потърси. Ето защо насочи вниманието си към ресторанта. Тъмните стъкла щяха да му послужат като идеално прикритие. Можеше да седне на някоя маса и да наблюдава хотела.

Прибра автомата в багажника, вдигна яката на шлифера, пресече улицата и тръгна покрай хотела така, че лицето му да не се вижда от прозорците на сградата. Когато стигна до входа на ресторанта, отново пресече улицата и влезе в него.

Помещението беше слабо осветено и учудващо долнопробно. Дани се почувства странно, като си помисли, че на половин километър от него улиците са изровени от бомбите. Звучеше тиха музика и около масите бяха насядали около двайсет-трийсет души. На петнайсет метра от входа до отсрещната стена имаше лъскав метален бар, отрупан с мензури и бутилки. Няколко от бутилките бяха празни. До плота на високи столчета седяха две облечени по западна мода арабки с големи бюстове и задници. Те изгледаха Дани. Още един потенциален клиент.

До прозореца имаше свободна маса. Дани седна с лице към хотела и се престори, че разглежда ламинираното меню. Неоновата светлина се отразяваше в прозорците на хотела. Той присви очи и огледа последния етаж. Всички прозорци бяха затворени и през тях не се виждаше нищо.

Премести погледа си надолу. Очите му се спряха върху втория прозорец отляво надясно. Прозорецът беше отворен. Само няколко сантиметра в долния си край. Защо останалите прозорци бяха затворени в тази гореща нощ? Може би стаите просто бяха свободни. Или може би…

Усети, че някой се е надвесил над него, и се стресна. Посегна инстинктивно към пистолета, но ръката му увисна във въздуха. До него беше застанала сервитьорка с бележник в ръка и изписана върху лицето досада.

— Говорите ли английски? — попита Дани.

Жената кимна.

Дани посочи към отсрещната страна на улицата.

— Знаете ли дали в този хотел има климатици?

Сервитьорката го изгледа лошо и се обърна към двете жени, които седяха на бара, а после кимна.