Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Господари на войната [bg]
Господари на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господари на войната [bg]

Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:

В Париж един възрастен сириец е убит по време на сутрешната си разходка. В разрушените от войната градове на Сирия правителствените войски изтребват сънародниците си. Руснаците подкрепят правителството на Сирия, докато французите и англичаните оказват помощ на две враждуващи помежду си бунтовнически групировки, а в Северна Африка младият войник от SAS Дани Блек приключва изпълнението на поредната тежка мисия. И веднага трябва да вземе участие в следващата. Задачата на агента от МИ-6 Хюго Бъкингам е с помощта на отделението на Дани Блек да установи връзка с една от сирийските бунтовнически групировки, както и с екипа от частни предприемачи, които подготвят членовете й за свалянето на правителството в страната и за установяване на удобен за бизнес интересите на Великобритания режим. След като става свидетел на сделките между англичаните и бунтовниците, Дани осъзнава кои всъщност са господарите на войната. Привлечен към забулената в мистерия орбита на частните военни предприемачи, той открива един свят, в който смъртта се раздава от този, чийто залог е най-висок, и хората са в състояние да продадат всеки, ако цената ги устройва. И се натъква на тайна, която преобръща живота му… Крис Райън е роден през 1961 г. в едно село до Нюкасъл. През 1984 г. постъпва в SAS. По време на десетгодишната си служба в Полка участва в множество военни операции и е командир на отделение от снайперисти в един от отрядите за борба с тероризма. По време на войната в Персийския залив от осемчленното отделение, в което участва, единствено той успява да се спаси и да избяга от Ирак. Трима от войниците загиват, а четирима са пленени. Бягството му е уникално по рода си в цялата история на SAS. През последните две години от службата си в Полка, обучава бъдещи кадри на SAS. През 1994 г. напуска SAS. Оттогава работи в областта на опазване на сигурността в различни части на света.
1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 144
Перейти на страницу:

— Защо?

Посланикът сви рамене.

— Правителството е изпаднало в параноя по отношение на западните агенти. Районът е под строго наблюдение. — Изведнъж посланикът се ухили. — Но, ако искате да си пийнете добре, мястото е много подходящо.

Дани го изгледа от главата до петите. Според него този мъж определено беше корумпиран. Беше прибрал парите му, без да му мигне окото.

— Имам предложение за вас — каза Дани. — Ако го приемете, утре сутринта ще станете по-богат с няколкостотин хиляди долара.

— Продължавайте — отвърна тихо посланикът и присви очи.

— Имате ли връзки в Мухабарат?

Дани беше сигурен, че ще получи положителен отговор.

Посланикът сви рамене.

— Може би.

— В момента там се намират двама британски пленници. Ако успеете да ги измъкнете, ще ви дам по сто хиляди долара за всеки от тях. Освен това преди една седмица двама войници от SAS бяха задържани на западното крайбрежие на Сирия. Ако все още са живи, ви предлагам още двеста хиляди за освобождаването им.

— Простете ми за нетактичността — отвърна посланикът, — но според мен вие едва ли имате толкова много пари.

— Познавам обаче един човек, който разполага с тях. Ще ги получа от него. — Съгласен ли сте?

Посланикът кимна бавно.

— Съгласен съм.

Вратата на стаята на Клара се отвори и на прага й застана ниският мъж, придружен от двама от главорезите си.

Тримата мълчаха. Клара също мълчеше — едва ли щеше да намери какво да каже, дори и гърлото й да не се беше стегнало от страх от внезапната им поява. Ниският мъж за първи път проговори на арабски, а после затвори вратата и застана в ъгъла. Двамата сирийци се приближиха до леглото. Клара се опита да си събере краката, но ремъците ги държаха широко разкрачени. За момент изпита облекчение — стори й се, че мъжете не се интересуват от тялото й. Те застанаха от двете й страни и повдигнаха леглото откъм краката й под ъгъл от около двайсет градуса. Зави й се свят. Ниският мъж се приближи до леглото. Лицето му надвисна над главата й. Ноздрите му се разшириха леко, а после той отстъпи назад и отново каза нещо на арабски.

Клара чу шум от течаща вода. Започна да й прилошава. Беше чувала за това изтезание и знаеше, че повечето хора се пречупват секунди след като усетят, че се давят. Когато шумът от струята се усили, тя изхлипа. Това беше най-лошото нещо, което можеше да направи, защото след като си пое дълбоко въздух, единият от надзирателите насочи маркуча към главата й.

Леденостудената вода нахлу в гърлото и ноздрите й и я блъсна в хранопровода. Задави се. Водата продължаваше да облива лицето й. Не изпитваше болка, но обзелата я паниката беше сто пъти по-страшна от болката, която можеха да й нанесат мъчителите й. Искаше й се да извика, но не можеше. Тялото й се изви като дъга. Ремъците се врязаха в ръцете и краката й. Не можеше да направи нищо, за да сложи край на агонията си.

Изведнъж почувства, че водата вече не пада върху лицето й. Продължи да се дави. От гърлото й излизаха гъргорещи звуци, докато се опитваше да изтласка водата от дробовете си, за да може да диша. Усети силен удар в корема, който изкара водата през ноздрите й и тя успя да си поеме въздух.

Лицето на мъжа отново се надвеси над нея.

— Как се казваш и за кого работиш? — попита той.

Гласът й трепереше, докато му отговаряше:

— Обещавам… моля ви… Аз ви казах истината…

По лицето на мъжа се изписа раздразнение. Той го потисна бързо, усмихна се мазно и изрече тихо:

— Струва ми се, че трябва да повторим процедурата.

Писъците на Клара секнаха в момента, в който водата отново започна да облива лицето й.

19:45 ч.

Дани беше застанал до прозореца на втория етаж в очакване да зърне отново синия ситроен, който непрекъснато обикаляше около сградата. Посланикът беше наредил на хората си да му набавят муниции и му беше дал сателитен телефон, в който беше въвел номера на мобилния си телефон. Докато Дани наблюдаваше улицата, умът му работеше трескаво. Мислеше си за Таф и за абсурда, в който той беше превърнал живота му. Може би цялата тази история беше лъжа. Може би Карингтън му беше наговорил куп глупости, за да го накара да му свърши мръсната работа. Очевидно той действаше по този начин. Спомни си какво му беше казал Таф в Хомс за смъртта на майка му. Тогава той не му беше дал никакъв повод да се съмнява в думите му. Дани можеше да разбере истината единствено, ако му зададеше директно въпроса, гледайки го в очите.

1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)