![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Покажете ми шофьорската си книжка.
— Нямам книжка.
— Още едно нарушение. И това ли не знаете?
Другите трима се върнаха при буика. Дребният с чантата влезе през предната врата, но ме забеляза едва когато седна. Беше трийсетинагодишен, с черни очи, които веднага заискриха от раздразнение.
— Какво искаш?
— Искам тоя човек да си каже името, за да му напиша квитанцията за глобата.
— Я изчезвай, ченге такова.
Другите двама бяха заели местата си на задната седалка. Единият смъкна прозореца надолу.
— Какво се разправяте?
— Паркирал е в зоната за зареждане на магазините, няма шофьорска книжка…
— Стига глупости, бе — каза дребният.
— Ние паркираме тук всеки божи ден — каза онзи, който беше смъкнал прозореца.
— Това е нарушение на наредбата за движението по пътищата.
— Добре де, разбрахме — обади се пак дребният.
— На служба сме при Роумър, мой човек — каза вторият от задната седалка с помирителен тон.
— Не го знам тоя Роумър. Отскоро съм на тази работа. Но и да го знам, и да не го знам, все тая.
— Виж какво бе, човек — подхвана помирителят от задната седалка, — ти харесваш ли си работата? Не искаш ли да си я запазиш? Тогава да те няма…
Джинкс се приближи бавно до мен. Казах му:
— Тия момчета нещо се опъват.
— Ами нали си спомняш какво каза Шефа? Опъва ли се някой, окошарваш го, и толкова…
— Слушай, дяволите да те вземат — заговори този от предната седалка, — недей да се правиш на глупак. Хайде, омитайте се…
— Давай да ги приберем — предложих аз.
— Готово — съгласи се Джинкс.
— Майната му! — изруга онзи от предната седалка.
— Дръж си езика, Сид — рече помирителят. — Слушай бе, приятел — обърна се той към мен, — за какво ти е да го правиш? Веднага ще ни пуснат, а пък на тебе ще ти трият сол…
Засмях се към Джинкс:
— И Шефа ни предупреди, че всички казват така, нали? Мини да седнеш отпред — изкомандвах на помирителя. — Ако Шефа реши да ви пусне, то си е негова работа.
— Само си усложняваш живота — каза помирителят.
— Само си гледам работата — му отвърнах. — Мини отпред.
— Боже мой! — рече той. — Новоизлюпено ченге…
— Мамка им… — не се въздържа Сид. — Тръгвай, Ръши.
Ръши завъртя ключа. Това беше първата проява на интерес от негова страна, откакто тримата бяха влезли в колата.
— Я спри! — показах си зъбите. — Минавай отпред, да, ти, ти…
Сид излая нещо, което не можах да разбера, но помирителят не му позволи да се изкаже:
— Сид, не си търси белята заради някаква глоба…
После излезе от колата и седна отпред.
Ние с Джинкс се настанихме отзад от двете страни на останалия боксьор средна категория, като аз му се падах отляво. Беше побойник средна ръка, към трийсет и пет годишен.
— Знаеш ли къде се намира полицейското управление? — попитах аз.
— Върви по дяволите, знаем — отвърна ми Сид.
— Там отиваме.
— Тръгвай, Ръши — каза помирителят.
Ръши запали двигателя, включи на скорост и потеглихме. Поех риска да хвърля един поглед назад. Колата на Прат и Дауни се бе отделила от бордюра на тротоара…
— Вие, момчета, много се вживявате във вашата работа — рече помирителят.
— Заповедта си е заповед, господине.
— Друга заповед ще получиш ти — излая ми Сид.
— Ако сте приятели на Шефа, много хубаво.
— Ако сте приятели на Шефа! Ще пукна от смях — не млъкваше Сид. — Ние не си губим времето с дребни началници като твоя шеф. Роумър строява и самия Уебър…
— Затваряй си устата, Сид — каза помирителят.
— Заповедта си е заповед — повторих аз.
Ръши караше колата по същата улица както обикновено и зави на същото място. И тук движението беше много оживено. Стигнахме до следващото кръстовище и завихме наляво. По средата на разстоянието до следващата пресечка на другото платно между линията на трамвая и бордюра на тротоара бяха поставени големи табели с надпис:
И зад тях работници разкъртваха настилката с пневматични чукове, които вдигаха такъв шум, че нищо друго не се чуваше. Погледнах мълчаливеца, който седеше до мен, мълчаливеца, който проговори само веднъж в началото. Очите му се бяха разширили, устата му беше полуотворена и по гръбнака ми запълзяха мравки, като си помислих какво означава това. Не беше сигурен, но вече си задаваше въпроси… Поизвъртях се, извадих пистолета от джоба си, допрях го до стомаха му и стрелях. Устните му трепнаха и той се свлече към мен, стрелях още веднъж в стомаха му, но малко по-нагоре.