Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Борабей се приближи и сложи ръка върху гърдите на баща си:
— Съжалявам, татко.
Бродбент покри ръката му със своята:
— И аз, синко. — И се обърна към синовете си: — Дори не мога да погледна „Мадоната“ на Липи още веднъж. Когато бях в гробницата си мислех, че стига да мога да видя още поне веднъж тази Мадона, всичко ще се оправи.
Прекараха нощта в колибата, около хамака на баща им, който умираше. Той беше неспокоен, но антибиотиците, поне засега, не допускаха инфекцията да напредва. Когато се разсъмна, старецът все още беше с бистър ум.
— Искам малко вода — каза той с дрезгав глас.
Том излезе да напълни една кана от близкия извор. Селото на Тара вече бе будно. Индианките палеха огнищата и красивите френски тенджери, тигани и супници бяха строени като за парад. Към утринното небе се виеше дим. По мръсния площад ровеха пилета и крастави кучета се оглеждаха в очакване за някоя мръвка. От една колиба излезе малко дете, облечено в тениска с Хари Потър. Светът бе стигнал дори дотук — до това толкова усамотено кътче, помисли си Том. Колко ли време щеше да мине, преди Белият град да отстъпи съкровищата и тайните си на света?
Когато се връщаше с каната вода, чу дрезгав глас. Старата вещица, жената на Ках, беше излязла от колибата си и махаше към него с извитата си ръка:
— Уакха! — каза тя, жестикулирайки.
Том спря.
— Уакха!
Той пристъпи предпазливо напред, почти очаквайки да му дръпне косата или да започне да опипва мъжествеността му.
Вместо това жената го поведе за ръка и го побутна навътре в колибата си.
— Уакха!
Той неохотно я последва и влезе в задимената колиба.
И там, на мъждивата светлина, подпряна на един стълб, той видя „Мадоната“ на Фра Филипо Липи. Том втренчи очи в ренесансовия шедьовър и направи несъзнателно крачка напред, хипнотизиран, почти невярващ, че може да е истина. Контрастът между занемарената колиба и картината беше толкова голям. Дори в мрака тя светеше с някаква неземна светлина, златокосата Мадона, още почти девойка, държеше детето си, което слагаше в устата си зърно грозде с двете си розови пръстчета. Над главите им се носеше гълъб и пръскаше златни листа.
Том се обърна удивен към старицата. Лицето й се разтегна в огромна усмивка, която откриваше розовите й венци. Тя се приближи към картината, вдигна я и я сложи в ръцете му.
— Уакха!
После, жестикулирайки, му показа, че трябва да я занесе в колибата, където лежеше баща му. Мина зад гърба му и го побутна:
— Тех! Тех!
Том пресече прогизналата поляна с картината в ръка. Ках сигурно я беше запазил за себе си. Това беше чудо. Той влезе в колибата и я вдигна. Филип едва не извика като я видя, а Бродбент втренчи в нея широко отворените си очи. Отначало не каза нищо, после отпусна глава в хамака, а върху лицето му се изписа страх.
— По дяволите, Том! Халюцинациите започват.
— Не, татко. — Той приближи картината към него. — Тя е истинска. Пипни я.
— Не, не я докосвай! — извика Филип.
Бродбент протегна треперещата си ръка и докосна все пак повърхността й.
— Здравей — промърмори той. — После се обърна към Том. — Не сънувам.
— Не, не сънуваш.
— Откъде я взе?
— Беше у нея. — И той се обърна към старицата, която стоеше на прага, разтегнала беззъбата си усмивка. Борабей започна да я разпитва, а тя отговаряше. Борабей слушаше и кимаше. Най-накрая се обърна към баща си.
— Тя казва, че мъжът й бил алчен и задържал много неща, които трябвало да са в гробницата. Скрил ги в пещера зад селото.
— Какви неща? — попита Бродбент дрезгаво.
Те отново заговориха.
— Тя не знае. Казва, че Ках откраднал почти всичко от гробницата. И напълнил сандъците с камъни. Тя казва, че не иска да държи съкровищата на белия човек в гробница на Тара.
— Кой да предположи — въздъхна Бродбент. — Когато бях в гробницата имаше няколко сандъка, които изглеждаха по-празни, отколкото трябваше да бъдат. Не можах да ги отворя в тъмното. Заради това се бях върнал вътре точно когато Хаузър се появи — исках да разкрия загадката. По дяволите, стария хитрец Ках! Би трябвало да се досетя. Планирал е всичко от самото начало. Господи, бил е толкова ненаситен, колкото бях аз самият!
Той се вгледа отново в картината. Тя отразяваше светлината на огъня, проблясъците играеха върху младото лице на Девата. Настъпи дълга тишина, в която никой не смееше да се обади. След което Бродбент затвори очи и каза:
— Дайте ми писалка и хартия. Сега трябва да направя ново завещание.