Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Малко по-късно Том и братята му стигнаха до сушата — точно в мига, когато последното въже се скъса. Двата горящи края на моста се залюляха лениво към стените на каньона и се блъснаха в тях с каскада от горящи отломки.
Всичко свърши. Мостът не съществуваше.
Том се взря напред и видя Сали да излиза иззад храстите и да хуква срещу тях. Тръгнаха към нея, хванали от двете страни баща си и подкрепяни от воините на Тара. След няколко минути се срещнаха и тя се хвърли в прегръдките на Том. Рошавия Неудачник, почувствал се на сигурно в джоба му, изписка, притиснат между двамата.
Том погледна назад. Двете парчета от моста висяха над бездната, обхванати от пламъци. Половин дузина мъже бяха останали в капана на Белия град. Те стояха на края на пропастта, вперили очи в люлеещите се остатъци. Започна да се спуска мъгла и малко по малко тихите, застинали във вцепенение фигури, изчезнаха.
83.
Колибата беше топла и изпълнена с едва доловимия дъх на билки. Том влезе, следван от Върнън, Филип и Сали. Максуел Бродбент лежеше в хамака със затворени очи. Отвън, в тъмното, се чуваха да квакат жаби. Един млад лечител от Тара стриваше билки в единия ъгъл на колибата под зоркото око на Борабей.
Том сложи длан върху челото на баща си. Температурата му се покачваше. Докосването му накара баща му да отвори очи. Лицето му бе измъчено, очите му блестяха от треската и светлината на огъня. Старецът се усмихна:
— Веднага щом стана по-добре, Борабей ще ми покаже как да ловя риба с копие по метода на Тара.
Борабей кимна.
Неспокойните очи на Бродбент се плъзнаха по групата, търсейки потвърждение.
— Ей, Том, какво каза?
Том се опита да каже нещо, но не можа да изкара звук от устата си.
Индианският лечител се приближи и предложи на Бродбент глинена чаша, пълна с някаква тъмна течност.
— Не искам повече от това — промърмори той. — По-лошо е от рибеното масло, което едно време майка ми ме караше да пия всяка сутрин.
— Изпий го, татко — каза Борабей. — Полезно е за теб.
— Какво е? — попита Бродбент.
— Лекарство.
— Знам това, но що за лекарство е? Не можеш да очакваш да глътна нещо, без да знам изобщо какво представлява.
Максуел Бродбент бе доказал вече, че е труден пациент. Сали се обади:
— Това е una de gavilan, uncaria tomentosa, котешки нокът. Изсушеният корен съдържа антибиотик.
— Предполагам, че не може да навреди — Бродбент взе чашата и изгълта съдържанието й. — Изглежда тук има излишък от доктори. Сали, Том, Борабей, а сега и този млад врач. Май мислите, че съм загазил сериозно.
Том погледна Сали.
— Колко неща само имаме да правим заедно, когато се оправя! — усмихна се старецът.
Том преглътна с усилие буцата в гърлото си. Баща му, виждайки безпокойството му — нищо не му убягваше, — се обърна към него:
— Е, Том, ти си единственият истински доктор тук. Какви са прогнозите?
Том се опита да изобрази усмивка. Баща му го гледа дълго, след което сведе очи с въздишка:
— Кого заблуждавам?
Последва дълга тишина.
— Том? Аз вече умирам от рак. Не можеш да ми кажеш нещо по-лошо от това.
— Добре — започна Том, — куршумът е пронизал перитонеалната кухина. Получила се е инфекция, затова имаш температура.
— А прогнозата?
Том прехапа устни. Тримата му братя и Сали го гледаха напрегнато. Том знаеше, че баща му не би приел нищо, освен голата, чиста истина.
— Не е добра.
— Продължавай.
Том не можеше да се застави да го изрече.
— Толкова лоша ли е? — попита баща му.
Той кимна.
— Но защо са тогава всичките тези антибиотици, с които ме тъпчете? И всичките тези чудодейни церове от Кодекса, който спасихте?
— Татко, видът на инфекцията, която си получил, сепсисът, не може да бъде повлиян от никакъв антибиотик. Нищо освен хирургия не може да го спре, а сега вече е твърде късно дори за това. Лекарствата не са всесилни.
Настъпи тишина Бродбент се обърна:
— По дяволите! — изруга той, вперил очи в тавана.
— Ти посрещна куршума вместо нас — каза Филип. — Ти ни спаси живота.
— Най-доброто нещо, което някога съм правил.
Том сложи ръка върху рамото на баща си. Беше горещо и остро.
— Съжалявам.
— И колко ми остава?
— Два-три дни.
— Исусе! Толкова малко?
Том кимна.
Баща му отпусна глава назад с въздишка:
— Така или иначе ракът щеше да ме довърши след няколко месеца. Въпреки, че дяволски много ми се искаше да прекарам тези месеци със синовете си. Или поне седмица…