Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Той презареди и стреля — не за да го убие, индианецът беше изчезнал, а за да го подкара надясно, към откритата зона пред моста. Щеше да го насочи в същата посока, в която бяха хукнали Бродбент. Сега го беше накарал да тича, трикът беше да ги накара да се движат, да не им позволи да се пръснат и да го издебнат в гръб.
Приведе се и затича, пускайки по някой къс изстрел наляво и надясно, като им отрязваше всяка възможност да избягат назад, в разрушения град. Така щеше да ги държи дори по-близо до пропастта. Пълнителят му беше празен и той спря, за да зареди. Както тичаше, чу пред себе си шума от стъпките на Бродбент, които се носеха точно натам, накъдето беше очаквал.
Сега му бяха в ръцете.
77.
Том се намираше на половината път през платото, когато чу стакатото от стрелбата на Хаузър. Инстинктивно се насочи към звука, изпълнен от страшни предчувствия. Дърпаше настрани клоните и лианите, прескачаше падналите дънери и се катереше по разбитите скали. Чу втори и трети изстрел, по-близо, идваше от дясната му страна. Той се насочи натам, надявайки се да предпази братята си и баща си. Имаше мачете, беше убил ягуар и една анаконда с него — защо да не можеше да се справи и с Хаузър?
Изведнъж се оказа извън гъсталака, облян от слънчева светлина; на петдесетина ярда се намираше краят на пропастта, отвесен склон, от който повече от миля се губеше в тъмна спирала от мъгли и сенки. Погледна надясно — грациозната дъга на висящия мост висеше над каньона, полюлявайки се леко от течението на въздуха.
Зад гърба си чу нова стрелба и зърна някакво движение. Върнън и Филип излязоха от дърветата зад моста, поддържайки баща им, като се опитваха да тичат колкото се може по-бързо. Борабей се появи няколко минути по-късно и се присъедини към тях. Над главите им заваля град от куршуми, разлетяха се листа и пречупени клони. Том осъзна малко късно, че той също бе попаднал в засада. Хукна към тях, докато куршумите се сипеха наоколо. Успя да види, че Хаузър е на няколкостотин ярда зад него, обстрелваше ги отляво, като ги принуждаваше да тичат към ръба на бездната. Озова се до моста, в същия момент, в който и другите бяха там. Спряха и се наведоха. Войниците от другата страна, разтревожени от стрелбата, бяха заели позиция и бяха блокирали бягството им.
— Хаузър се опитва да ни избута от моста — извика Филип.
Над главите им се посипа яростен дъжд от листа и клони от подновения огън.
— Нямаме избор — извика Том.
В следващия момент стъпиха на люшкащия се мост, като повече носеха, отколкото придържаха баща си. Войниците отсреща коленичиха с насочени оръжия.
— Не бива да спираме — каза Том.
Бяха минали една трета от моста, когато войниците дадоха предупредителен залп. Том се обърна назад. Хаузър и още няколко войника бяха пресекли връщането им в другия край на моста.
Бяха притиснати в капан от двете страни, и петимата.
Войниците изстреляха втори залп, този път по-ниско. Чуваха как куршумите свистят над главите им като грахови зърна. Намираха се по средата на моста, който се люлееше заплашително от бързите им стъпки. Том се огледа и спря. Не можеха да направят нищо повече. Всичко бе свършило.
— Не мърдай! — извика Хаузър и тръгна към тях с усмивка и насочено оръжие. Стояха и гледаха как се приближава. Том се обърна към баща си. Той гледаше Хаузър със страх и омраза. Изразът на лицето му го уплаши повече от ситуацията, в която се намираха.
Хаузър спря на стотина крачки пред тях, олюлявайки се на разклатения мост.
— Добре, добре — присви очи той. — Дали това не са старият Макс и тримата му сина? Каква мила семейна сбирка.
78.
В продължение на двайсет часа Сали бе лежала зад дънера и кой знае по каква причина мислите й се въртяха все около баща й. Онова последно лято в живота си той я бе научил да стреля. След като умря, тя продължи да слиза до скалите и да се упражнява, като се целеше в ябълки и портокали, а по-късно — в пенита и десетцентови монети. Беше станала отличен стрелец, но това бе безполезно умение — нямаше никакъв интерес да се състезава или да ловува. Просто се наслаждаваше на самата стрелба. Някои хора обичат да играят боулинг, други — тенис на маса, а тя обичаше да стреля. Разбира се, в Ню Хейвън това беше политически най-неподходящото умение. Джулиан се ужаси, когато разбра. Тя му обеща да се откаже да стреля и да го пази в тайна — не защото той не обичаше оръжията, а защото го смяташе за пропаднала работа. Джулиан. Беше го изхвърлила от съзнанието си.