Името на розата [Il nome della rosa - bg]

Имаше още един монах; досега си мълчеше и гълташе с наслада вкусните ястия, които абатът бе наредил да сложат на масата. Слушаше разсеяно говорещите, като от време на време се изсмиваше саркастично по адрес на папата или изръмжаваше одобрително при възмутените възклицания на сътрапезниците си. Но само толкоз — през останалото време гледаше да чисти брадичката си от мазнините и късчетата месо, които изпускаше от беззъбата си, но алчна уста; обърна се няколко пъти към съседа си, но само за да похвали колко е вкусно това или онова лакомство. По-късно разбрах, че това беше месер Джироламо, епископ на Кафа, същият, дето Убертино преди няколко дни мислеше, че е починал. (Налага се да уточня: слухът, че е починал отпреди две години, дълго обикаляше християнския свят и всички уверяваха, че е починал — чух този слух и след тази случка; а всъщност той умря няколко месеца след нашата среща и аз продължавам да мисля, че причина за смъртта му стана гневът, обзел го на съвещанието, което се проведе на другия ден; мислех си, че ще пукне на място — толкова беше слаб телесно и гневлив.)

Но ето, че най-сетне се намеси и заговори с пълна уста:

— Знаете също, че тоя негодник издаде разпоредба за Taxae sacrae poenitentiariae209, с която използва прегрешенията на духовните лица, за да измъкне още пари. Ако духовно лице извърши плътско прегрешение с монахиня, роднина или с която и да било жена (защото и това се случва!), грехът му ще бъде опростен само ако плати шейсет и седем златни лири и дванайсет солди. А ако върши още по-големи безобразия, трябва да плати над двеста лири, но ако ги е вършел само с деца или животни, а не с жени, глобата се намалява със сто лири. А когато една монахиня се е отдавала на мнозина, било едновременно, било по различно време, в манастира или извън него, и иска да стане игуменка, ще трябва да плати сто трийсет и една златни лири и петнайсет солди…