Името на розата [Il nome della rosa - bg]

— Видя ли, момче — рече ми той, — и другият труп лежеше там, където оповестява книгата… А сега чакай четвъртата тръба!

Попитах го защо според него ключът за разгадаване на тая поредица от престъпления трябва да се търси в Книга на откровението. Той ме погледна смаяно.

— Книгата на Йоан е ключ за разгадаване на всичко! — И като се намръщи гневно, добави: — Знаех си аз, откога разправям… Знай, че именно аз предложих на абата… на тогавашния, да събере колкото е възможно повече тълкувания на Апокалипсиса. Аз трябваше да стана библиотекар… Но другият успя да уреди да го пратят в Силос, където намери най-прекрасните ръкописи, и се върна с богата плячка… Ех, той знаеше къде да търси, говореше и езика на неверниците… Така библиотеката получи той, а не аз. Но Господ го наказа и го прибра преждевременно в царството на мрака. Ха-ха… — И този потънал във ведър размисъл беловлас старец, който досега ми приличаше на невинно дете, се изхили злобно.

— Кой беше този, за когото споменахте? — попита Уилям.

Той ни изгледа смаяно.

— Кой ли? Не помня… беше толкова отдавна. Но Господ наказва, Господ заличава, Господ замъглява и спомените. В библиотеката станаха много лоши неща. Особено откакто попадна в ръцете на чужденците. Бог продължава да наказва…

Не успяхме да изтръгнем друго от него и го оставихме потънал в кроткия си гневлив унес. Излезе, че този разговор бе заинтересувал твърде много Уилям.

— Трябва да се вслушваме в това, дето казва Алинардо; заговори ли, все казва нещо интересно.

— Че какво каза сега?

— Адсон — отвърна Уилям, — да разгадаеш тайна, не е като да правиш изводи от основни положения. И не е нужно да събираш много частни данни, за да ги обобщиш в някакъв всеобщ закон. Това по-скоро е все едно да се натъкнеш на един, два или три частни случая, нямащи привидно нищо общо, и да се опиташ да си представиш дали биха могли да бъдат отделни частни случаи от общ закон, който все още не знаеш и който може би изобщо не е изведен. Разбира се, ако знаеш, както твърди философът, че човекът, конят и мулето нямат жлъчка и живеят дълго, би могъл да се опиташ да изведеш принципа, че всички животни без жлъчка живеят дълго. Но я помисли за рогатите животни. Защо имат рога? Изведнъж ще забележиш, че всички рогати животни нямат зъби на горната си челюст. Това би било чудесно откритие, ако не си дадеш сметка, че, уви, има и животни без зъби на горната челюст, които въпреки това нямат рога, като например камилата. Накрая ще установиш, че всички животни, които нямат зъби на горната челюст, имат по два стомаха. Добре, можеш да допуснеш, че който няма достатъчно зъби, не дъвче добре, затова са му нужни два стомаха, за да смелят добре храната. Но рогата? Тогава ще се опиташ да откриеш някаква материална причина за рогата — тоест, че липсата на зъби води до натрупване в животното на излишно костно вещество, което все трябва да избие някъде. Но дали това обяснение е достатъчно? Не, защото камилата няма горни зъби, има два стомаха, но няма рога. В такъв случай трябва да допуснеш някаква друга причина. Костното вещество излиза навън във вид на рога само при животните, които не притежават други средства за защита. А камилата има много дебела кожа и няма нужда от рога. В такъв случай законът би могъл да гласи…