![Името на розата [Il nome della rosa - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/3/9/3/0/imeto-na-rozata-il-nome-della-rosa-bg-download.jpg)
Името на розата [Il nome della rosa - bg]
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Иванов
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Името на розата [Il nome della rosa - bg]». Краткое содержание книги:
— А може би дяволът — рече Убертино и се прекръсти и примерът му бе последван от всички.
— А може би дяволът — съгласи се Хю и се ухили. — С една дума, на трона се възкачва нов крал, управлява само осемнайсет месеца, после умира, след няколко дни умира и новороденият му наследник, а на трона се възкачва брат му, който дотогава бил регент…
— Същият този Филип V още по времето, когато е бил граф Дьо Поатие, събрал кардиналите, които бягали от Карпентрас — рече Микеле.
— Да — продължи Хю, — вкарал ги на конклав в Лион в манастира на доминиканците, обещал им да ги пази, а не да ги държи като затворници. А щом те се съгласили, той не само наредил да ги държат под ключ (както е и редно), ами заповядал всеки ден да им дават все по-малко храна, докато не вземат решение. При това обещал подкрепа на всеки кардинал, който се стремял към папския престол. А когато станал крал, кардиналите, на които дотегнало да живеят затворени цели две години, при това при тая лоша храна, склонили на всичко, лакомниците му недни, и поставили върху престола на Петър това джудже, прехвърлило седемдесетте години…
— Че е джудже, джудже е — изхили се Убертино, — изглежда и хилавичък, ама е много по-здрав и хитър, отколкото би казал човек от пръв поглед.
— Син на обущар — изсумтя някой от пратениците.
— Христос е бил син на дърводелец — сряза го Убертино. — Не е там работата. Той е начетен, учил е право в Монпелие и медицина в Париж, винаги е съумявал да поддържа най-изгодни връзки, за да бъде утвърждаван за епископ, а после и за кардинал, когато това му се е струвало изгодно; по времето, когато е бил съветник на Робер Мъдри в Неапол, смаял мнозина с прозорливостта си. Като епископ на Авиньон е давал най-подходящи съвети (имам предвид най-подходящи за целите на онова зловещо начинание) на Филип Хубави, за да унищожи тамплиерите. А след като бил избран, съумял да се спаси от заговора на група кардинали, които искали да го убият… Но нямах предвид това, а друго — колко ловко и умело изменя на дадената дума, без да може да бъде обвиняван в клетвопрестъпничество. Когато бе избран — и за да бъде избран, — обеща на кардинал Орсини да върне папския престол в Рим и се закле върху осветеното причастие, че ако не удържи на обещанието си, никога няма да възседне кон или муле. А знаете ли какво направи тази лисица? След като уреди така, че да бъде коронясан в Лион (против волята на краля, който пък настояваше церемонията да се състои в Авиньон), той измина пътя от Лион до Авиньон с кораб!
Всички монаси се изсмяха. Вярно, папата беше клетвопрестъпник, но никой не можеше да отрече, че не е чак толкова глупав.
— Нечестен човек е той — рече Уилям. — Нали Хю каза, че дори не се и опитал да прикрие своята злонамереност. Нали и ти, Убертино, ми разказа какво бил казал на Орсини в деня, когато пристигнал в Авиньон?
— Да — продължи Убертино, — каза му, че небето във Франция било толкова красиво, че не виждал защо трябва да отиде в град, пълен с развалини, като Рим. И понеже папата, подобно на Петър, имал власт да обвързва и освобождава от едно задължение, той рече, че сега упражнявал именно тази власт, затова решил да остане там, където се намира в момента и където се чувства толкова добре. А когато Орсини се опита да му припомни, че той е длъжен да живее на ватиканския хълм, папата го смъмри строго, прикани го да се подчини и прекъсна спора. Но да продължа за случката с дадената клетва. Когато слезе от кораба, той по традиция трябваше да възседне бяла кобила, а кардиналите да то следват на черни коне. А вървя пеша чак до епископията. Оттогава не съм чувал да се е качвал на кон. А ти, Микеле, се надяваш такъв човек да зачете гаранциите, които ще ти даде!
Микеле мълча дълго. После рече:
— Мога да разбера желанието на папата да остане в Авиньон и не го оспорвам. Но той не може да оспорва нашето желание да живеем в бедност и нашето тълкуване на примера на Христос.
— Не бъди наивен, Микеле — намеси се Уилям, — на фона на вашето, на нашето желание неговото се откроява със зловеща светлина. Не бива да забравяш, че от векове насам на папския престол не се е възкачвал по-алчен човек. Вавилонските блудници, срещу които се нахвърляше навремето нашият Убертино, покварените папи, срещу които говореха поетите от твоята страна като Алигнири, в сравнение с Йоан приличат на кротки, смирени агънца. Той е крадлива сврака, евреин лихвар, в Авиньон се върти по-голяма търговия, отколкото във Флоренция! Научих за нечестивата му сделка с племенника на Климент, Бертран дьо Гот, оня от клането в Карпентрас (когато между другото обрали всички скъпоценности на кардиналите); този човек заграбил богатствата на своя чичо, които не били малко, а Йоан си отбелязал всичко, каквото оня откраднал (в енцикликата Cum venerabiles изброява точно монетите, златните и сребърните съдове, книгите, килимите, скъпоценните камъни, накитите…). Но Йоан се престорил, че не знае как Бертран по време на обира в Карпентрас заграбил повече от милион и половина златни флорини и споменал пред него за друга сума от трийсет хиляди флорини, които Бертран признал, че бил получил от чичо си за благочестива цел, тоест за един кръстоносен поход. Споразумели се Бертран да задържи половината от тази сума за кръстоносния поход, а другата половина да внесе за папския престол. После Бертран изобщо не предприел кръстоносния поход или поне досега не е сторил това, а папата не е получил пукнат флорин…