Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
— Пускам моя запас — изръмжа Ларакта Илк — и предизвиквам неконтролирана инфлация. Ще се удавим в обезценени пари.
Раутос Хиванар кимна.
— Моето убеждение е, че нашият саботьор не може да се крие дълго. Който и да е той — мъж или жена, — ще му се наложи да се разкрие. Ключът ще е в наблюдението кое предприятие ще се срине първо, защото там неговата или нейната следа ще се разкрие ясно.
— В който момент ще ударят Патриотистите — каза Маракта.
— А, това ме отвежда към втория въпрос. Разбирам, че е имало новина от Дрийн — не, все още не разполагам с подробностите, но изглежда, че тя е предизвикала нещо много подобно на паника сред Патриотистите. Нощес в Ледерас са извършени много безпрецедентни арести…
Устер се изсмя.
— Какво може да му е безпрецедентното в това, че Патриотистите арестуват хора?
— Арестувана е била и Първата конкубинка.
Тишина.
Раутос Хиванар се покашля, мъчеше се да не издаде гнева си.
— Изглежда, Карос Инвиктад е действал припряно, което, сигурен съм, че всички го знаете, е доста непривично за него. В резултат на това нещата са тръгнали на зле. Имало е сблъсък, както вътре, така и извън Вечния домицил, между Патриотистите и Тайст Едур.
— Проклет глупак! — изрева Баракта и удари с юмрук по масата.
— Първата конкубинка, доколкото разбрах, е мъртва. Както и много охрана — най-вече в щаба на Патриотистите, и поне двама от охраната на канцлера.
— И тази ли проклета змия е самоубийствено настроена?
— Почти така изглежда, Баракта — съгласи се Раутос. — Много обезпокоително — особено неохотата на Карос Инвиктад да обясни какво точно се е случило. Единственият намек, с който разполагам за крайността на снощните събития, е слух, че Карос е бил пребит почти до смърт. Не мога да потвърдя този слух, тъй като той не се вижда с никого, а и несъмнено впоследствие са го посетили лечители.
— Раутос? — попита Друз. — Налага ли се да се дистанцираме от Патриотистите?
— Струва си да се обмисли — отвърна Раутос. — Би могъл, ако желаеш, да предприемеш някои подготвителни действия в тази посока. Междувременно обаче Патриотистите ще ни трябват, но признавам, че изпитвам опасение, че може да се окаже, че ни липсват, когато услугите им ще са ни най-необходими.
— Да си наемем свои — каза Баракта.
— Направих го.
Резки кимвания отвърнаха на спокойното му изявление.
Устер Таран се покашля.
— Моите извинения, Раутос. Действаш по проблемите с обичайната си увереност. Съжалявам за съмнението си.
— Както винаги — отвърна Раутос и се пресегна за нова кърпа, с която да избърше ръцете си. — Всякакви обсъждания са добре дошли. Всъщност приемам дори предизвикателството. За да не стана невнимателен. Сега трябва да оценим здравословното състояние на имуществата ни, да добием по-добра представа за нашата гъвкавост…
Заседанието продължи, Раутос непрекъснато бършеше ръцете си. Някакъв труп се беше закачил тази сутрин за пилоните на кея срещу имението му. Подут и гниещ, плъпнал от раци и гъмжащ от змиорки.
Случайно събитие, но от онези, които всеки път го поразяваха с все по-голяма сила през последните няколко години. Тази сутрин беше особено лошо и макар да не се беше доближил до най-предната тераса на двора, все едно утайка някаква го беше достигнала и бе направила дланите му странно лепкави — утайка, която той сякаш не можеше да махне, колкото и да се мъчеше.
10.
Единственият бог изгази от пожара — кукла, с влачещите се след нея конци. Поредният унищожен град, поредното човешко заколение, десетки хиляди. Кой сред нас, станал свидетел на появата му, не можеше да заключи, че го е обзела лудостта? При всичката мощ на сътворението, която притежаваше, той не носеше нищо освен смърт и разруха. Крадец на живот, Убиец и Жътвар. В очите му, където допреди миг грееше огънят на безумен гняв, сега имаше кротост. Той не знаеше нищо. Не можеше да проумее кръвта по дланите си. Молеше ни за отговори, но ние не можехме да кажем нищо.
Можехме да плачем. Можехме да се смеем.
Избрахме смеха.