Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Ед сухо преглъща и поглежда Джанет. Личи си, че трудно се сдържа да не зяпа атрактивната блондинка.
— Откъде познаваш Хенри? — пита го Джанет.
— Чарлс ни запозна. Той е много смел. Две години е служил във флота. Носят се легенди за подвизите му в Босна. Истински герой.
— Да — отбелязва Лили със задоволство. — Страхотен е! — поглежда ме многозначително. — Всъщност ще се отбие тази вечер.
— Супер — казва Ед. — Можем да го почакаме и да излезем всички заедно.
— Знаеш ли какво, Ед, не мисля, че ние с Хенри ще можем да се съобразяваме с теб.
— Да го отложим за друг път — припряно се намесва Джанет. — Тази вечер ще излезем само двамата. Какво ще кажеш?
— Добре — смутено се съгласява той. — Както желаеш.
— В района има доста добри ресторанти с разумни цени — подема Джанет без заобикалки. — „Сън Фън Пелъс“, „Пица Нейшън“, „Фредис Фрайд Чикън“. Анна ми даде петдесет лири назаем, така че можем да отидем където поискаш, наистина!
Лили изсумтява. Ед гледа Джанет, сякаш е започнала да говори на суахили.
— Хм, добре — казва той. — Щом толкова държиш.
— Или да намерим някое по-евтино заведение — отчаяно предлага тя. — Все ми е едно.
Лили тананика нещо под носа си. Разпознавам мелодията на песента „Хей, баровец“. За щастие Ед не забелязва.
— Е, забавлявайте се! — казвам им весело и ги побутвам към вратата. — Ще натопя цветята ти.
Изчаквам да чуя скърцането на асансьора и заставам срещу Лили.
— Защо си толкова злобна?
Широко отваря теменуженосините си очи.
— Злобна? Просто се опитвам да помогна на Джанет. Въпреки че вече не е в първа младост и има проблеми с теглото, заслужава нещо по-добро.
— По дяволите…
Домофонът звънва отново.
— Може би вече го е зарязала. Така е най-добре за всички — вмята Лили със задоволство. — Ало? Да, здравей, скъпи — замърква с няколко октави по-ниско. — Готова съм. Качи се — затваря и ме поглежда. — Не можеш ли да се скриеш, Анна? Честно казано, ще загрозяваш стила ми.
— О, да — отвръщам любезно. — Ще се скрия, точно както ти, когато Брайън идваше при мен.
— Глупава гъска — просъсква малката злобарка. — Всъщност няма значение. След малко излизаме. Ще отидем в „Клариджес“, „Нобу“ или „Риц“ предполагам. А после най-вероятно ще пийнем по нещо в „Мет Бар“. Така че не ни чакай.
— Нямам и намерение.
Почукване на вратата и Хенри се появява. Когато влиза, Лили ме поглежда тържествуващо. Облечен е с безупречно елегантен костюм и носи букет тъмночервени рози.
— Здравей, красавице — поздравява я.
— Здравей, Хенри — мърка тя. — Цветя? За мен? Великолепни са — заравя малкото си носле сред лъскавите тъмнозелени листа и ми хвърля многозначителен поглед. — Ще отида да ги натопя.
Хенри се приближава към мен и ме целува по бузата.
— Анна, радвам се да те видя. Годежът ви беше чудесен. Чарлс не престава да те превъзнася.
— Да, той е страхотен човек.
— Скъпи! — Лили се връща от кухнята. — Дай ми пет минути да оправя грима си. Целувки!
Тръгва към банята, а Хенри сяда на дивана.
— Чай? Кафе?
— Нищо, благодаря — отвръща. — След секунда излизаме. Къде е другата ви приятелка? Джанет, нали?
— Точно така. Току-що излезе. С Ед.
— И той е чудесно момче — казва Хенри. — Трябваше да дойдат с нас.
Премълчавам категоричната забрана на Лили.
— Добра идея.
— Но скромните ресторанти тук не биха допаднали на Ед.
— Не обича ли екзотична храна?
— Имам предвид от финансова гледна точка. Зная доста свестни заведения в района, но не са супер луксозни, в каквито е свикнал да ходи Ед Доусън.
— Какво?
Наострям уши и сядам почти на ръба на дивана. Водата в банята все още шурти.
— Той рядко влиза в ресторант, където в менюто за дамата има цени — усмихва се Хенри. — Този приятел има повече пари, отколкото почти всяка държава от Третия свят.
— Ед? — питам, за да бъда напълно сигурна. — Но нали е от по-млада издънка на рода? И живее под наем?
— Е, няма семейно богатство — пояснява Хенри, — но е брокер на борсата. Страхотен е. Спечелил е първия си милион още преди да завърши училище. На трийсет се оттегли в пенсия, купи си ферма и се занимава с нея само за да не скучае. Нае онзи апартамент, защото в момента прекарват нова електрическа инсталация в къщата му.
Отново проверявам дали не се шегува.
— Но дрехите му… — възразявам.
— О, да — усмихва се Хенри. — Има вид на мърльо, а? Вече не се изненадвам. Няма представа как да се облича. Мисля, че просто не го интересува как изглежда. Ед е запален колекционер на произведения на изкуството, но явно не знае името на нито един добър шивач. Може би Джанет ще го промени. Малко помощ не би му била излишна.