Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
— Не е купуваме — презрително каза тя на силно завален, но абсолютно разбираем английски. — Аз я правя.
— А стига, бе! Да пукна! Вие я правите? Я, я почакайте малко, обзалагам се, че вие сте фрау Пенк, съкровището, за което ми разправяше стария Бъджи.
— Негова светлост е много любезен.
— А не ми ли каза, че сте майката на Чарли Пен? — продължи Далзийл. — Божичко, да правите такива торти и да сте майка на Чарли, значи имате с какво да се гордеете. Чарли все приказва за прекрасните сладкиши, дето неговата mutti прави.
— Познавате ли сина ми? — попита го тя.
— О, да, и още как. Често пийваме по чашка в неделя по обед, но той винаги ни зарязва, за да отиде при старата си майка, вика ни той. Е, сега вече разбирам за какво е бързал. На човек сигурно му става приятно да е предпочитан от такъв известен човек като Чарли. Хубав човек е той, ама вие сигурно знаете това, нали? Може да си избира компанията. Невероятно е как преуспя това момче. И е станал по-британец от британците! До мозъка на костите си йоркширец, а и не можеш да го познаеш, че не е. Човек с основание може да се гордее, ако накара човек като Чарли да литне към него само с едно щракане на пръстите.
Тя не отговори на тази тирада, но го възнагради с онзи универсален и многозначителен женски поглед, който ти казва, че устните й са зашити, но ако не бяха, би могла да му каже такива неща, че ще ахне.
Той продължи атаката.
— Миналата неделя, спомням си, имах рожден ден, бях си пийнал малко, и се опитах да накарам Чарли да остане още малко да обядваме в кръчмата. Правят страхотен пудинг там, но когато се опитах да изкуша Чарли, той ме изгледа презрително и рече, че не могат да се сравняват със сладкишите, който майка му е приготвила за него. Ама той винаги казва така, когато идва при вас в неделя. Е, сега вече знам защо. Хайде да ми кажете, моля ви, устата ми вече се налива, с какво го гостихте тогава?
— Миналата неделя ли? С нищо — отвърна възрастната жена.
— С нищо? Нито дори с тази вълшебна Sahnetorte? — смая се Далзийл.
— Абсолютно с нищо. Той не дойде. Но няма значение. Аз не го очаквах. Той идва, когато иска.
— Сигурна ли сте, че не идвал миналата неделя? — изгледа я със съмнение Далзийл.
— Разбира се, че съм сигурна. Да не мислите, че съм изкуфяла?
— Не-е, госпожо, виждам, че не сте. Явно съм сбъркал, той е казал, че отива някъде другаде. А сега да се върнем на тортата…
— Мисля, че ще я намериш там, Анди — каза Кап Марвел.
Той се извърна. Тя стоеше зад него и го гледаше с такова изражение, каквото би се появило на собственото му лице, ако му кажеха, че известен крадец, хванат с ръка в църковната касичка, е казал, че е искал да направи дарение.
— О, да. Вярно. Приятно ми бе да си поговорим, госпожо. Ще предам много здраве на Чарли от вас.
— И така — започна го Кап, когато се отдалечиха. — Значи по този начин оставяш работата зад гърба си, а?
— Не-е, мойто момиче, просто си приказвах…
— Лъжейки за рождения си ден, а? Това са ташаци, а аз разбирам от такива неща.
— Е как няма да разбираш, като имаш опит… О-ох, боли!
— Следващия път няма да те ритам в глезена. Истината!
— Абсолютно нищо не е… просто интуиция за Чарли Пен. Той каза, че в неделя следобед, когато пратиха Джонсън на оня свят, бил дошъл да види майка си. Нашето момче Боулър идвал да я пита, но получил мъглявия отговор, че той рядко се отделял от нея. И като се натъкнах случайно на нея, се сетих да проверя и аз. Лошо няма, нали?
Тя го гледа известно време изпитателно и каза:
— Пак ташаци. Не си се натъкнал на нея, защото си дошъл на бала, а защото си дошъл на бала, за да се натъкнеш на нея. И това е така, защото си знаел, че ако фрау Пенк разбере, че полицията се интересува от сина й, тя ще си затвори устата по-здраво от девствена вулва. От друга страна, ако старата дама знае, че си приказва с един стар приятел на Бъджи, който е придружил мамичката на полковника на бала, тя ще се разприказва и ще излее недоволството си от англофилските чувства на сина си.
— Девствена вулва — промърмори Далзийл озадачено. — Не знам откъде ги вземаш тези изрази.
— Майната му на израза! Това, което казах е истина. Признай си или ще ти я плесна тази Sahnetorte в лицето.
Далзийл сведе поглед към огромното парче сладкиш, което току-що бе взел и каза: