Диалози на мъртвите

— Сега птичките ще ме гледат ли? — попита тя предизвикателно.

— Само ако имат ум в главата — отвърна той.

Тя кимна и каза:

— Добър отговор. И така, каква беше тая история и какво толкова стана снощи, че нажежи така обстановката? Да не би да има нещо общо с камерите?

— Откъде, по дяволите, знаеш? — изуми се той.

— Оня грозен сержант ми задаваше въпроси за сутринта, когато намерих Диалога на Рипли. Но онова, от което се интересуваше най-много, беше как съм намерила превода на Чарли Пен на Du bist wie eine Blume. Усетих го, че знае неща, които би могъл да научи само ако ме е гледал, а единствения начин да ме е гледал е през камерите. Ако това е така и вашата банда се е усетила чак сега, някой от вас май спи на работа, а?

— Какво каза Уийлд за Пен? — попита Хат, опитвайки се да говори с неутрален тон.

— Не много. Не е кой знае колко излиятелен, нали? Изказах предположение, че да се подхвърля поезия насам-натам, е скрита форма на сексуален тормоз и попитах да не би да иска да разследва точно това, но той само се усмихна или поне на мен така ми се стори.

— Но не е споменавал нищо за касетите?

— Не. Аз се досетих сама със скромните си възможности.

— Умно — каза той. — Наистина. Но не на мен тия.

— Е, наистина пуснах малко чар пред Дейв, пазача, просто за да се убедя, че съм права — призна тя. — Така че хайде сега, разкажи ми за Франи Рут и твоя детектив главен инспектор.

Не му беше времето точно сега да се позовава на полицейската тайна и освен това бе толкова дълбоко затънал в споделянето с Рай всичко за Уърдман, че бе по-лесно да продължи нататък, отколкото да се връща назад, затова й разправи за изпълнените с чувства отношения между Паскоу и Рут.

— Когато го видях да излиза на сцената снощи, изстинах — каза той. — Особено след като бях чул какво казаха за разказа му. Не звучеше изобщо в негов стил…

— Като версията на господин Паскоу за него, искаш да кажеш?

— Аз съм разговарял с него само два пъти — защити се Хат. — И ти самата го нарече стряскащ тип.

— Да, но имах предвид в буквалния смисъл на думата. Понякога, когато идва в библиотеката, той се движи толкова тихо, че не можеш да го чуеш и изведнъж виждаш, че е вече до теб. Значи Паскоу го подозира, че той е Уърдман? Хей, сега ми хрумна. Нали жена му беше в журито с Пен? Съдружничи с единия от заподозрените, за да даде наградата на другия! Обзалагам се, че Паскоу е бил доволен от това. Обзалагам се, че стоят будни по цяла нощ и се кискат.

— Но тя не е знаела — каза Хат, който бе почитател на Ели Паскоу. — Сигурно си прочела разказа. Как ти се стори?

— Добър — призна тя. — Дик каза, че е върха. Аз не бях толкова въодушевена, но така или иначе, разказа е добър. Затрогващ, един такъв… повдигащ самочувствието. Не точно мой тип литература.