Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
Драматична пауза, през която се отваря плика.
Рут се изправи.
Паскоу, малко изненадан от внезапната капитулация, каза:
— Благодаря. Нека да излезем през другата врата.
Рут отвърна:
— Не, не, мисля, че не разбирате.
И се опита да мине покрай него.
Паскоу го стисна за ръката, усещайки с неприязън залялата го радостна вълна, че най-накрая има извинение да причини болка.
Тогава Уийлд стисна неговата ръка и каза:
— Пит, не.
В същото време, както в лицето, така и в съзнанието му, блесна ярък лъч светлина — прожектора ги бе намерил, а до съзнанието му стигнаха току-що изречените думи на Мери Егню:
— … Господин Франсис Рут, живущ на „Уестбърн Лейн“ 17а. Бихте ли дошли на сцената, господин Рут?
Той го пусна и остана да гледа как Франи Рут се спусна с лекота по стълбите, за да приеме наградата си.
— Добре ли си, Пит? — попита го Уийлд тревожно.
— По-добре не съм бил — отговори Паскоу, вперил немигащ поглед в ярко осветената сцена долу. — Поне го пуснахме на място, дето се вижда отвсякъде. Но ще ти кажа едно нещо, Уийлди. Ако ме спомене в благодарствената си реч, може да изтърча долу и да го убия.
Глава тридесета
— … Слагам шапка, четкам фрак — пееше си Анди Далзийл.
— Анди, ти няма да бъдеш с фрак — подвикна Кап Марвел от спалнята.
— Нямам предвид точно фрак — отвърна Далзийл, свеждайки доволен поглед към шотландската пола, обгръщаща масивните му бедра.
Кап излезе от спалнята.
— Нещо в тона ти не ми хареса. Все пак си облякъл нещо отдолу, нали?
Вместо отговор той вдигна полата и се завъртя около себе си, откривайки чифт боксерки със знамето на Обединеното Кралство.
Той се спря и погледа му бавно обходи цялото тяло на жената пред него — от дискретната диамантена тиара в косата, през дълбоко изрязаното деколте на копринената виненочервена вечерна рокля, до сребърните, поръбени с перлички обувки — и промълви с възхищение:
— Божичко, ти си направо убиец!
— Благодаря ти любезно — отвърна тя. — И ти, Анди. Убиец. Доколкото разбирам, е ушита от семейния ви тартан43, а?
— Съмнява ме. Далзийл едва ли са имали собствена разцветка и най-вероятно стария е избрал тази, за да си отива със стоманеносините му очи.
— Значи е бил професионален шотландец, а?
— Не. Хлебар и прагматик. Шотландската пола е най-доброто облекло за три неща, казваше той и едното от тях е за танци.
— А смея ли да попитам кои са другите две?
— Дефекация и копулация — отвърна Дебелака. — Ще тръгваме ли?
— Да, готова съм. Анди, наистина съм трогната, че идваш тази вечер…
— … но?
— Но… нищо.
— Когато чуя да казват „но“ знам, че има нещо — каза Далзийл, — но да ти обещая, че ще се държа прилично, това ли е?
Тя се засмя и отвърна:
— Не ставай глупав. Половината от удоволствието да се отиде на бала на сина ми, е човек да се държи неприлично. Не, ако все пак има „но“, то е: но се надявам, че поне веднъж мисълта за работа няма да ти се върти в главата. И този път наистина ще побеснея, ако видя, че трябва да се прибирам вкъщи рано или да бъда оставена на нежните грижи на тълпа пубертети, отнасящи се с мен като с баба им или на напористи майори, мислещи си, че ще е голям майтап да свалят майката на полковника им.
— Само някой от тях да се опита, сутринта ще се събуди без някои работи — каза Далзийл. — Но аз обещах вече, златна, забрави ли? Никой тъпанар не знае къде съм и ако ти или твоя Герой не казвате с какво си изкарвам хляба, аз също ще си мълча. Нека хлапаците да си мислят, че аз съм твоето богато и сладко татенце. А ако решат да ме потърсят, няма да взема нито телефона, нито дори пейджъра. Можеш да ме претърсиш, ако искаш.
43
Шотландски кариран плат. — Б.пр.