Кръгът на Матарезе

Брей се усмихна. Криспи беше прав; никой, който изпълняваше услугите на посредник за шейховете никога не обсъждаше тези услуги. Подробностите бяха изключително малко, тъй като интересите бяха изключително големи. Щеше да разговаря за други неща с граф Гиламо Скози.

Той чу как бравата на вратата на спалнята щракна. Настъпи момент на колебание, преди Антония да я отвори. Когато го направи, Брей разбра причината. Тя стоеше в рамката на вратата по черния комбинезон, който той й беше купил долу. Беше махнала сутиена си, гърдите й изпъкваха под коприната, дългите й крака бяха очертани под загадъчната тъмна материя. Беше боса, бронзовата кожа по раменете и глезените й беше в съвършен унисон с ръцете и лицето й. Красивото й лице, привличащо и нежно, с тъмните очи, които бяха приковани върху неговите, без да помръднат, без да го осъждат.

— Трябва да си я обичал много — каза тя.

— Да. Беше много отдавна.

— Недостатъчно, явно. Нарече ме Тони. Това ли беше нейното име?

— Не.

— Радвам се. Не бих искала да ме вземат за някоя друга.

— Даде ми да го разбера. Това няма да се случи повече.

Антония беше безмълвна, остана неподвижна до вратата, погледът й все още беше нерешителен. Тогава тя заговори, беше въпрос.

— Защо отказваш на себе си?

— Аз не съм някакво животно в трюмовете на някаква гемия.

— И двамата знаем това. Видях как ме гледаш, как после поглеждаш настрани, като че ти е било забранено. Ти си напрегнат, но не търсиш начин как да се успокоиш.

— Ако търсех този тип… успокояване… знам къде да го намеря.

— Аз ти го предлагам.

— Предложението ти трябва да бъде обсъдено.

— Престани! — кресна Антония, пристъпвайки напред. — Искаш някоя проститутка? Тогава мисли за мен като за проститутката на куриера.

— Не мога да го направя.

— Тогава гледай на мен както искаш! Част от теб с мен, друга част далеч. Какво искаш?

Моля те не прави това. Остави ме там, където бях, дълбоко в земята, удобно в мрака. Не ме докосвай, защото ако го направиш, ще умреш. Разбираш ли това? Мъжете ще те повикат от другата страна на бариерата и ще те убият. Остави ме с проститутките, с професионалистите, тъй като аз съм професионалист. Ние знаем правилата. Ти не ги знаеш.

Тя стоеше пред него; той не я беше видял кога се приближи, тя просто беше там. Когато погледна към нея, лицето й беше близо до неговото, очите й бяха близо, сълзите й бяха близо, устните й се разтвориха.