Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Алис се облегна назад и опря глава на рамото му.
— Един ден ще обичаш пламенно като селянин — каза тя меко. — Един ден ще бъдеш луд от любов. Ще бъдеш смирен до крайност заради любовта си.
Хюго се засмя.
— Съмнявам се — каза той. — Съмнявам се в това.
Известно време яздиха мълчаливо: Алис — преценяваща лъжата за бременността, която трябваше да осигури безопасността ѝ, независимо какво би казал някой в замъка срещу нея или срещу Морах. Хюго не би допуснал да изгуби шанса за още един син, дори да го носеше жена, заклеймена като вещица. Докато вярваше, че тя носи детето му, щеше да е готов да умре, за да я защити. Но щом лъжата бъдеше разкрита…
Алис поклати глава: не можеше да планира повече от един ход напред, да прави кроежи и да се доверява на сънищата, в които се бе виждала в градината, облечена в розово-кремавата рокля на Катрин. Пръски дъжд, донесени от вятъра, я удариха в лицето, нисък гръмотевичен тътен се надигна зад хълмовете на запад и отекна по-наблизо.
Алис бе осенена от внезапно видение: как Морах се вслушва във воя на бурята в тъмната пещера, опряла глава в каменния таван, водата реве и се плиска около коленете ѝ, а хрътките я чакат отвън. Примигна. За миг почувства твърдия, неподатлив камък със собствения си тил, докато се катереше упорито нагоре, по-далеч от водата. Водата около глезените ѝ беше леденостудена, кипнала от подводни течения — надигащ се прилив, който скоро вече бушуваше около коленете ѝ, леещ се неспирно, усукващ полата около бедрата ѝ. В тялото ѝ силно се удряха късове плавей, тя се препъна, падна във водата и изскочи отново, подгизнала и трепереща, тромава поради тежестта на водата, просмукала се в роклята ѝ.
Сега вече водата сякаш я беше вкусила и искаше още. Голяма вълна се блъсна в пещерата, запрати я настрани, тя удари лицето си в скалната стена и почувства тежестта на земята над себе си. Почти не ѝ оставаше време да изпълзи навън и да се изправи пред мъжете, които я чакаха, но ужасът от удавянето внезапно стана по-силен, отколкото страхът ѝ от хрътките, и тя задращи по стената, опитвайки се да се измъкне обратно навън. Ръцете ѝ, разранени и кървящи, се блъскаха в стената на пещерата, а после внезапно попаднаха във водна бездна — реката бурно си проправяше път навън. Тя протегна ръце като сляпа, блъскайки се в бързото течение, копнеейки за студеното докосване на въздуха. После пръстите ѝ докоснаха тавана на прохода, който извеждаше от пещерата.
Бе чакала прекалено дълго. Тесният изход от пещерата вече бе изпълнен до тавана с бушуващите води на прииждащата река. Оставаше ѝ само малкото въздух, запазил се под тавана на пещерата, и когато обърна лице нагоре, за да вдиша, в пещерата нахлу с рев нова вълна и водата, която бе стигала до кръста и, се покачи и стигна до раменете ѝ. Роклята ѝ беше натежала от вода, течението се вихреше около цялото ѝ тяло. Блъскана и теглена от водите, тя изгуби опора и падна, в главата ѝ отекна ревът на водата, нахлуваща в ушите, носа и устата ѝ. Жаждата за живот я блъсна отново нагоре, към последното малко, кухо пространство с въздух под тавана на пещерата. Но когато стигна догоре, главата ѝ се удари в тавана на пещерата и отворената ѝ, давеща се уста усети само вкус на вода. Алис изстена.
— Какво става? — Гласът на Хюго я върна рязко към настоящето, към риска, който беше поела, към ръката му, успокояващо обвита около нея. — Каза ли нещо?
— Нищо! — възкликна бодро Алис.
Мощна буря бе разстлала тъмна завеса надолу по долината, притулвайки хълмовете навсякъде около тях.
— Реката е придошла — каза Хюго със задоволство. — Вещицата се е удавила. — Той бръсна водата от очите си, пришпори дорестия кон и каза: — А сега да побързаме към дома.
Слуховете около внезапното изчезване на Морах от замъка не можеха да бъдат предотвратени. Твърде много хора знаеха, че е излязла с Алис и бяха видели Алис да се връща сама с Хюго. Уилям не беше видял нищо, но останалите ловци бяха станали свидетели на онази прословута гледка — вещица, която се преобразява в заек — и нямаше да си мълчат вечно. Затова пък вестта можеше да бъде скрита поне от Катрин. Хюго повика жените в галерията, докато Катрин си почиваше преди вечеря, и им каза, че ако чуе дори една дума — само една дума — за случилото се с Морах в присъствието на Катрин, ще нареди да набият онази, която я е казала, и ще я изгони от замъка по долна риза.
Жените отвориха широко очи и зашушукаха.
— Тя се удави — каза Хюго дръзко. — Със собствените си очи я видях да пада в реката и да се дави. И онзи, който отрича това, ме нарича лъжец. — Ръката му леко докосна колана, където обикновено висеше мечът му. — За такова нещо бих убил мъж и бих наредил да накажат с бой жена. Не мога да ви спра да бъбрите помежду си — той ги обходи с тъмния си, обвинителен поглед, — никоя сила на земята не може да попречи на това. Но произнесете ли само една дума на подозрение или съмнение пред лейди Катрин, ще ви се иска да сте се родили неми.