Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Алис държеше главата си сведена, а негодуванието си — скрито.
— Да, милорд — каза тя покорно.
Дейвид я хвана за ръкава, докато тя минаваше край него по зле осветените стълби.
— Разбрах, че твоята сродница е мъртва — каза той меко.
— Да — отвърна Алис безизразно. Гласът ѝ не потрепна, лицето ѝ остана спокойно.
— Жестока смърт — да се удави в студената речна вода — каза Дейвид.
Алис се взря в него, докато го принуди да отклони поглед.
— Да — каза тя.
— И какво ще стане с теб сега? — упорито продължи Дейвид.
Алис се усмихна в лицето му.
— Ще се грижа за лейди Катрин — каза тя. — Ще служа и ще отдавам дължимото уважение на лорд Хю и на неговия син. Какво друго?
Дейвид я притегли малко по-близо, дръпна ръкава ѝ, така че тя се наведе и устата му се доближи до ухото ѝ:
— Помня те, когато беше странно малко създание, дошло от пустошта — каза той. — Видях те гола, как заменяше дрипите си с дрехата на блудницата. Чух, че си понесла изпитанието за магьосничество. Видях те да се поболяваш и да вехнеш по младия лорд. Сега те питам: какво следва?
Алис издърпа ръкава си от хватката му и се изправи.
— Нищо — каза тя меко. — Ще служа на лейди Катрин и ще ѝ помогна по време на раждането. Ще се подчинявам на негова светлост лорд Хю и ще почитам сина му. Няма нищо повече.
Джуджето кимна. Усмихна ѝ се и зъбите му проблеснаха в тъмнината.
— Питах се — каза той. — Наистина се чудех какво ще стане с теб. Мислех, че имаш силата да преобърнеш този замък надолу с главата. Когато доведе старицата, вещицата, с цялата ѝ сила, помислих, че се готвиш да действаш. Наблюдавах те и се чудех кога ще предприемеш своя ход. Смятах, че ти ще бъдеш новата господарка на замъка. След като си толкова близка със стария лорд! Толкова силна в магьосничеството си, че да обуздаеш буйния нрав на Хюго! А ако имаш дете — както прозря във видението си — каква съпруга би била за него!
Алис си пое рязко дъх, но задържа неотклонно погледа си върху тъмното му, гневно, дребно лице.
— Какво се обърка? — попита джуджето любопитно. — Какво се обърка между теб и старата вещица? Бяхте на път да постигнете целта си, нали? Старата вещица се ползваше с доверието на Катрин, само вие двете с нея щяхте да присъствате на раждането. Какво щеше да стане? Детето щеше да се роди мъртво? Удушаване с пъпната връв? Бебето да тръгне със задника напред? Да тръгне да излиза наобратно и да се удави в кръвта?
Той се изсмя — остър, жесток смях.
— Но ти се оказа прекалено припряна, нали? — продължи той. — Искаше Катрин да умре, да я махнеш от пътя си и Хюго да е само твой? Видях те как вехнеш, как слабееш и губиш красотата си. Омразата те разяждаше отвътре, сякаш утробата ти бе пълна с червеи, нали, малка Алис? Затова направи заклинание и накара Катрин да падне в реката, нали? Направи заклинание и я натика в дълбока вода, навлечена с дебелите кожи, та да се удави.
Алис беше побеляла като мляко, от което са избили маслото.
— Глупости — каза тя дръзко.
— А старата я измъкна — каза джуджето. — Знаеш ли, аз доста харесвах старицата, майка ти.
— Не ми беше майка — каза Алис. Усещаше цялото си лице неестествено вдървено. — Просто живеех с нея. Истинската ми майка загина в пожар.
— Пожар ли? — запита остро джуджето. — Никога преди не съм чувал това.
— Да — каза Алис. В гласа ѝ се долавяше дълбоко отчаяние. — Майка ми, истинската ми майка, загина в пожар. За мен вече нищо не е такова, каквото трябва да бъде, откакто тя си отиде.
Джуджето наклони глава на една страна, разглеждайки я като някакъв странен екземпляр.
— Значи вече си изгубила една майка, погубена от огън, и една — от вода — каза той без съчувствие в гласа. — Та да те наричам ли вече „лейди Алис“? Ще последва ли Катрин твоите две майки? Със силата на огъня? На водата? Или на земята? А може би на въздуха? Ами ти? Какво ще избереш — замъка или някое скрито място в града, за да го превърнеш в публичен дом във всяко отношение, освен по име?
Алис направи гневно една крачка надолу по стълбата, а после се обърна и отново погледна нагоре. Лицето ѝ беше озлобено.
— Ще ме наречеш „лейди Алис“ — каза тя пламенно. Джуджето се отдръпна пред внезапния ѝ гняв. — Ще ме наречеш „лейди Алис“ — а пък аз ще ти кажа: „Сбогом!“ Защото ще бъда законна съпруга на Хюго. А ти ще бъдеш просяк пред портата ми.